Още преди появата на развъдници и съвременни практики за отглеждане на животни, древните маи са търгували кучета на дълги разстояния, показват нови археологически изследвания, цитирани от National Geographic. 

„Кучетата са най-старото опитомено животно в света“, казва археологът Елизабет Парис от Университета в Калгари. „Маите са ценели тази връзка и са полагали големи усилия да отглеждат и придобиват специални кучета“.

Ролята на кучетата в обществото на маите дълго време остава неясна. Колониални източници, като записите на францисканския епископ Диего де Ланда от XVI век, описват използването им в ритуални жертвоприношения, особено бели кучета с тъмни петна при празници, свързани с какаото. Подобни изображения се срещат и върху керамика, където кучета често са представени до владетели – вероятно като символ на статус или спътници.

Археологическите данни показват, че кучетата са се придвижвали между различни райони на маите. Учени анализират химичния състав на костите им, за да установят произхода им. Още през 2018 г. изследвания показват връзки между кучета от различни градове в днешна Гватемала, което означава, че животните са били пренасяни през планински райони.

По-нови изследвания разкриват още по-мащабна мрежа. Кучета, открити в южно Мексико, са произхождали от стотици километри разстояние – от райони близо до съвременната граница с Гватемала и дори по на север. Това подсказва, че те са били част от икономически обмен между различни центрове на цивилизацията на маите.

Причините за тази търговия вероятно са били различни. Част от учените смятат, че кучетата са се отглеждали основно за храна. Останките показват, че животните често са били млади и имат следи от обработка на месо. Други находки обаче сочат и ритуално значение – например масови погребения на кучета, вероятно жертвани в опит да се повлияе на природни явления като засушаване.

В крайна сметка кучетата при маите са имали разнообразни роли – от храна и жертвени животни до спътници и символи на статус. „Връзката им с кучетата е била много по-сложна от нашата днес“, обобщава археологът Ашли Шарп. | БГНЕС