След кратък дъжд в част от древния суперконтинент Гондвана преди 350 милиона години едно влечуго забило малките си нокти във все още мократа земя.

Следите му, открити в Австралия, означават, че това е най-старото известно гръбначно животно, което трайно е напуснало океаните и е преминало на суша, сочи проучване.

То също така значително измества датата, на която тези четирикраки пионери са направили тази важна еволюционна стъпка, която в крайна сметка е довела до завладяването на света от хората.

Следите са открити от любители археолози върху 30-сантиметрова плоча от пясъчник в планински район в югоизточната част на австралийския щат Виктория, предаде АФП.

Първоначално е открит един отпечатък от неизвестно животно, който има „следи от дъждовни капки“, заяви Пер Ахлберг, палеонтолог от шведския университет в Упсала.

Това предполага, че е направен преди краткия дъжд, каза старшият автор на новото изследване на Nature, описващо откритието.

След това има два комплекта следи от времето след дъжда.

Вторият набор от следи предполага, че този прародител на влечугите „е бързал повече, виждате как ноктите правят дълги драскотини по земята“, обясни той.

Изследователите не могат да определят дали двата комплекта следи са направени от едно и също животно, но Ахлберг смята, че това е малко вероятно.

Животното е било дълго 60-80 сантиметра и е изглеждало „доста подобно на гущер“, посочи той.

Това, че животното е имало нокти, е ясен знак, че е било амниот – група животни, която днес включва бозайници, птици и влечуги.

Предшествениците на тетраподите, отличаващи се с четирите си крайника, се разделят на две групи – амниоти и земноводни.

Докато земноводните е трябвало да се връщат във водата, за да снасят яйцата си, амниотите са еволюирали така, че яйцата им да са достатъчно здрави, за да оцелеят на сушата, като са се отървали от последната си връзка с водния живот.

Откритието показва, че амниотите са съществували 35 до 40 милиона години по-рано, отколкото се смяташе досега, по време на прехода между девонския и карбонския период, се казва в изследването.

Това предполага, че „преходът от водни към сухоземни обитатели“ може да се е осъществил само за 50 млн. години, много по-бързо, отколкото се смяташе досега, коментира Стюарт Сумида от Калифорнийския държавен университет.

Това би било само последният обрат в историята за това как животните са се издигнали от океана, за да доминират на сушата.

„Единственият начин да го разберем е да надникнем през тези малки ключалки, които откриваме, в този странен, тъмен, изгубен свят“, подчерта Ахлберг. | БГНЕС