Роденият в Канада американски архитект Франк Гери – създател на дръзки и причудливи сгради като музея „Гугенхайм“ в Билбао и концертната зала „Уолт Дисни“ в Лос Анджелис, които плениха почитатели и критици – е починал на 5 декември на 96-годишна възраст.

Гери бе може би най-ярката фигура сред т.нар. „звездни архитекти“ – елит, в който влизат Ренцо Пиано, Рем Кулхас, Норман Фостър и други. Той приемаше световната си известност, но ненавиждаше определението звезден архитект. „Има хора, които проектират сгради, които не са нито технически, нито финансово добри, и има хора, които го правят – две категории“, казва той пред The Independent през 2009 г.

Неговият творчески гений и смелост личаха в комплексните геометрии на проектите му – например стъклените „платна“ на фондация „Луи Вюитон“ в Париж. Той популяризира съвременната архитектура до степен да се превърне в културен феномен и персонаж в „Семейство Симпсън“, настоявайки, че е просто човек, който прави сгради. „Работя с клиенти, които уважават архитектурата като изкуство“, написа през 2014 г., биографа му Пол Голдбъргър.

По думите на представителката му Мегън Лойд, Гери е издъхнал в петък сутринта в дома си в Санта Моника след кратко респираторно заболяване.

От Канада до Лос Анджелис 

Роден като Франк Оуен Голдбърг в Торонто на 28 февруари 1929 г. в еврейско семейство, което се мести в САЩ в края на 40-те, той по-късно сменя фамилията си на Гери, за да избегне антисемитски атаки.

Завършва архитектура в Университета на Южна Калифорния през 1954 г., след което се включва в американската армия и по-късно започва обучение по градско планиране в Харвард, но не завършва програмата. Връща се в Лос Анджелис и започва кариерата си при Виктор Грюн – пионер в проектирането на търговски центрове.

През 1961 г. работи в Париж с Андрю Ремоне, а година по-късно основава собствена архитектурна практика в Лос Анджелис. През 70-те и 80-те създава поредица от най-смелите и новаторски проекти, много от които в Южна Калифорния.

Близък до авангардната арт сцена „фънк“, Гери развива стил, често определян като деконструктивистки и експериментален – труден за категоризиране, понякога критикуван като груб. Много от сградите му – с неправилни метални фасади, приличащи на смачкана хартия – стават възможни благодарение на компютърния дизайн, който той възприема рано и безусловно.

Емблематичен пример е престрояването през 1978 г. на собствения му дом в Санта Моника, обвит в гофриран метал около оригиналната къща от 20-те години – „в духа на ад-хокизма“ и „сблъсък на части“, както го описва Пол Хейър.

Гери завършва 80-те с най-престижната архитектурна награда – „Прицкер“ през 1989 г.

„Ефектът Билбао“ 

Близо десетилетие по-късно представя може би най-емблематичния си проект – музея „Гугенхайм Билбао“, който му носи световно признание. Сградата от варовик и стъкло, с извити стени, покрити с титаниеви плочки, е описана от колегата му Филип Джонсън като „най-великата сграда на нашето време“. Тя оживява индустриалното сърце на града и дава име на понятието „ефектът Билбао“ – как архитектурата може да трансформира цяло урбанистично пространство.

След този успех Гери поема още по-смели проекти – концертната зала „Уолт Дисни“ в Лос Анджелис (2003), кулата „Бийкман“ в Ню Йорк (2011) и фондация „Луи Вюитон“ в Париж (2014). Facebook го избира за разширяването на кампуса си в Менло Парк, открит през 2018 г.

„Обичам да работя“ 

Голямата част от творбите на Гери изискват сложни изчисления, които той довежда до крайност. Дълго време архитектите избягват кривите форми заради инженерните трудности и растящите разходи, но Гери им се противопоставя, използвайки 3D моделиране от авиационната индустрия, за да създава уникални сгради без да надхвърля бюджетите за традиционни конструкции със сходни размери.

Типичен пример е Центърът за здраве на мозъка „Лу Руво“ в Лас Вегас – с фасада и прозорци, сякаш разтопени под пустинното слънце.

„Обичам да работя. Обичам да намирам решения“, казва той пред „Гардиън“ през 2019 г. | БГНЕС