Руското историческо общество (РИО) обяви, че ще открие представителство в Сърбия. Начело на Съвета на това представителство ще застане Александър Вулин, бивш ръководител на сръбската тайна служба БИА и мотор на хегемонистичния геополитически проект „Сръбски свят“.

Начело на Руското общество е Сергей Наришкин, директор на Руската служба за външно разузнаване.

Вулин и Наришкин са се срещали многократно след като Русия нападна Украйна. Макар да е кандидат за членство в ЕС, Сърбия не се присъедини към санкциите, запазвайки отношенията си с Москва – задача, която режимът на сръбския президент Александър Вучич повери именно на Вулин.

Вулин, който до април 2025 г. беше вицепремиер в сръбското правителство, а преди това начело на Службата за сигурност и информация (БИА), редовно посещава Русия и се среща с нейни официални представители. Той се е срещал и няколко пъти лично със Сергей Наришкин. Последната официална такава между тях се състоя през февруари 2025 г. По това време, според съобщение от кабинета на Вулин, той е уведомил Наришкин, че „в Сърбия е в ход опит за цветна революция и дестабилизация на Република Сърбия от страна на западни разузнавателни служби“. Наришкин тогава изрази задоволство от срещата с Вулин, когото определи като „доказан приятел на Русия“, и подчерта, че Сърбия винаги може да разчита на руската подкрепа.

През октомври 2024 г. Вулин и Наришкин отново се срещнаха в Москва. Тогава директорът на руското външно разузнаване подчерта влиянието на Вулин върху развитието на отношенията между сръбските и руските служби, докато е заемал постовете на министър на отбраната, на вътрешните работи и директор на БИА.

На заседание на Руското историческо общество, проведено на 10 юни, чийто видеозапис е публикуван на сайта на сдружението, бе гласувано да се открият филиали в седем региона на Руската федерация, както и едно представителство в Белград.

Седем месеца по-рано – на 13 декември 2024 г. – на сайта на Обществото е публикувана информация, че в Сърбия вече е открита представителна канцелария, оглавена от Небойша Кузманович – директор на Архива на Войводина, държавна институция със седалище в Нови Сад. Името на Вулин тогава не бе споменато.

В интервю за Радио Свободна Европа Кузманович обясни, че ръководи Сръбско-руското историческо общество, което също представлява разклонение на Руското историческо общество. Членове на това представителство, по думите му тогава, са историци и архивисти от Сърбия.

Александър Вулин, поясни Кузманович, ще ръководи втора структура на Руското историческо общество в Сърбия, като двете организации ще си сътрудничат.

„Ще си сътрудничим с организацията, начело на която е г-н Александър Вулин. Ние работим автономно от декември 2024 г. Тъй като сме само учени, вярвам, че с включването на политическа фигура ще се открият възможности за подобряване на дейността“, уточни Кузманович.

Руското историческо общество е сдружение, сред чиито основатели са Руската академия на науките и държавните медии РИА Новости и Интерфакс.

Начело на организацията стои Сергей Наришкин – директор на Службата за външно разузнаване на Руската федерация. Наришкин е включен в черния списък на САЩ още от 2014 г. като официален представител на руското правителство заради „намесата в ситуацията в Украйна“.

Сред дейностите на Руското историческо общество е възстановяването на музеи на територията на „Новорусия“ – термин, с който Кремъл обозначава територии на Украйна, незаконно окупирани при военната агресия.

Като основна задача на възстановените музеи Наришкин посочва представянето на „свидетелства за героизма на защитниците на Новорусия“ и „съхраняването на паметта за Специалната военна операция“ – израз, използван от Русия при описание на инвазията срещу съседната държава.

БГНЕС припомня, че през 2023 г. Вулин влезе в "черния списък" на САЩ за незаконен трафик на оръжие, корупция и проводничество на руските интереси на Балканите, а в рамките на същата година беше награден с Ордена на Руската федерация, лично от директорът на руската Федерална служба за сигурност и генерал в руската армия Александър Бортников. | БГНЕС