На 15 юли 2016 г. бунтовнически турски военнослужещи едновременно се придвижиха към Истанбул и столицата Анкара в опит да свалят от власт президента Реджеп Тайип Ердоган, който управляваше страната от 2003 г.

За по-малко от 24 часа опитът за преврат приключи, но сблъсъците отнеха живота на най-малко 250 души и раниха още 2000. Събитията се превърнаха в повратна точка в съвременната история на Турция, затвърждавайки властта на Ердоган.

Смъртоносни сблъсъци

Вечерта на 15 юли изтребители и хеликоптери започнаха да прелитат над Истанбул и Анкара. Бунтовниците откриха огън по турския парламент и блокираха площад „Таксим“ в Истанбул.

Сблъсъците избухнаха, след като хора излязоха по улиците, за да спрат преврата след призив на Ердоган. Танкове и войници откриха огън по тълпите, а разгневени граждани насочиха гнева си към бунтовниците, като ги ритаха, удряха и нападаха с ножове.

Фотографи на АФП в Истанбул видяха хора, застреляни на място, но също така станаха свидетели на линчуването на военнослужещи от тълпата. Техните емблематични снимки уловиха усещането за гражданска война.

Това беше петият път след Втората световна война, в който турската армия излиза на улицата, за да промени съдбата на страната.

От приятел до най-голям враг

Ердоган веднага обвини за опита за преврат Фетхуллах Гюлен – мюсюлмански духовник и бивш съюзник, превърнал се в негов най-голям противник, който от 1999 г. живееше в самоналожено изгнание в САЩ. 

Гюлен, който почина през 2024 г., категорично отрече да има каквото и да било участие.

В продължение на години неговите последователи – известни като гюленисти – заемаха влиятелни позиции в турското общество, медиите, полицията и съдебната система с подкрепата на управляващата Партия на справедливостта и развитието (АКП) на Ердоган, преди двамата да се превърнат във врагове.

Докато превратът се разиграваше, самият Ердоган определи ситуацията като „дар“, припомни базираният в Париж политолог Ахмет Инсел.

„В крайна сметка това действие е голям дар от Бога, защото ще доведе до прочистването на нашите въоръжени сили“, заяви Ердоган, след като пристигна в Истанбул рано сутринта на 16 юли.

Седмица по-късно той заяви, че е необходимо държавните институции да бъдат „освободени от този рак“.

Контраатаката на Ердоган

След като превратът беше потушен, Ердоган въведе извънредно положение, продължило две години, което доведе до мащабно прочистване в армията, полицията, медиите, съдебната система, образователната система и дипломатическата сфера.

От 2016 г. насам около 390 000 души са били задържани по обвинения, свързани с тероризъм или опита за преврат. Почти 5000 души са осъдени за пряка връзка с преврата, а близо 127 000 – за връзки с движението на Гюлен, според правозащитната организация Stockholm Center for Freedom, която се позовава на официални данни и публикации в медиите.

Организацията посочва още, че повече от 127 000 души са били уволнени от държавния сектор, а над 4000 съдии и прокурори са били отстранени.

„Ердоган вече беше демонстрирал авторитарните си тенденции преди това“, заяви Инсел.

Според него опитът за преврат „ускори прехода от парламентарен режим към хиперпрезидентска система, при която всички правомощия са концентрирани в държавния глава“, което на практика доведе до „путинизацията“ на Турция, по аналогия с управлението на руския президент Владимир Путин. | БГНЕС 

------ 

Анализ на АФП