Движението за права и свободи (ДПС) е създадено на 4 януари 1990 г. и една от най-старите политически партии в страната, възникнали след започването на прехода към демокрация и пазарна икономика в резултат на вътрешнопартийния преврат на 10 ноември 1989 г.
БГНЕС припомня някои от най-важните дати и етапи в историята на движението:
На 10 юни 1990 г. ДПС влиза в 7 Велико народно събрание, което изработва Конституцията на България. В него партията на д-р Ахмед Доган има 23 депутати или 8% и получава почти половин милион гласа, който остава вторият най-добър изборен резултат в историята й.
Приемането на новата Конституция поставя въпроса за легитимността на партията. Възниква спор дали нейното съществуване не противоречи на Глава Първа, чл. 11, ал. 4, който гласи: „Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт.“ Заведено е дело в Конституционния съд. На 21 април 1992 г. той отхвърля искането ДПС да бъде призната за противоконституционна партия.
На парламентарните избори, провели се на 13 октомври 1991 г., влизат три партии: СДС, БСП и ДПС. Със своите 24 депутати движението играе ключова роля и дава подкрепата си за първото демократично правителство на България след 45 години тоталитарна власт. То обаче просъществува около година.
Ключова е ролята, която ДПС изиграва на президентските избори през 1992 г. и 1997 г. С гласовете на неговите избиратели са избрани доктор Желю Желев и Петър Стоянов.
В рамките на 36 Обикновено народно събрание ДПС успява да излъчи и първото правителство със свой мандат. След оттеглянето на подкрепата за кабинета на Филип Димитров, на 30 декември 1992 г. с мандата на движението е излъчено правителството на проф. Любен Беров, което управлява страната до 17 октомври 1994 г. В него ДПС имат два поста – на вицепремиера Евгени Матинчев и на министъра на териториалното развитие и строителството Христо Тотев.
ДПС отново влиза във властта след изборите през 2001 г., които довеждат на власт бившия български монарх Симеон Сакскобургготски. Движението остава на власт и след изборите през 2005 г., когато с неговия мандат е сформиран кабинетът на „тройната коалиция“ начело със Сергей Станишев. Периодът от 2001 до 2009 г. се характеризира с голям икономически растеж, влизането на България в НАТО и ЕС съответно през 2004 и 2007 г. В кабинетът „Станишев“ министър на околната среда и водите е Джевдет Чакъров, който на 4 януари 2024 г. бе посочен от почетния председател Ахмед Доган за съпредседател на партията.
На 23 юни 2005 г. в навечерието на парламентарните избори д-р Доган прави прословутото си изказване за обръчите от фирми: „Вижте, в цял свят, като започнете от Америка до Япония, всяка партия си има, така да се каже, обръч от фирми“.
По време на кампанията за избори 2009 г. на митинг в Кочани Доган заявява, че той разпределя „порциите на финансирането в държавата“
На изборите на 5 юли 2009 г. ДПС постига най-добрият си резултат като гласоподаватели. За него гласуват 592 хиляди души и получава 37 депутата, втори най-добър резултат. По време на първото правителство на Бойко Борисов ДПС остава в опозиция.
На 19 януари 2013 г. по време на VIII национална конференция на ДПС в НДК Ахмед Доган изнася доклада си, когато 25-годишният Октай Енимехмедов се качва на подиума и опитва да стреля с газов пистолет в главата му, но пистолетът засича. Доган се опитва да избута оръжието от ръката на нападателя, но не успява, след което пада на земята. Конференцията е прекъсната и малко по-късно Доган предлага за свой наследник Лютви Местан.
След предсрочните избори през 2013 г. ДПС заедно с БСП сформират правителството на Пламен Орешарски, което управлява в условията на тежка конфронтация.
На 22 март 2014 г. Лютви Местан и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов пият прословутото си кафе в Кърджали. Няколко месеца по-късно и след европейските избори Местан оттегля подкрепата си за кабинета Орешарски, който пада.
На 17 декември 2015 г. почетният председател на ДПС Ахмед Доган остро критикува Лютви Местан по време на коледната среща на партията. На 24 декември Централният съвет на ДПС заседава в София и отстранява Местан. Неговото място е заето от Председателски съвет в състав Четин Казак, Мустафа Карадайъ и Рушен Риза.
На 24 април 2016 г. на IX национална конференция на ДПС за председател на партията е избран Мустафа Карадайъ.
По време на политическата криза от 2021-2023 г. ДПС се запазва като една от водещите политически сили, макар да остана в опозиция по време на кратките съществувания на няколкото парламента, които се изредиха през този период.
На 17 ноември 2023 г. Карадайъ след два мандата начело на ДПС заяви, че се оттегля. За председател на парламентарната група бе посочен Делян Пеевски.
На 4 януари 2024 г. д-р Доган предложи ДПС да бъде оглавено от тандема Делян Пеевски и Джевдет Чакъров. /БГНЕС