В Юридическия факултет на Софийския университет се провежда първата в България магистърска програма “Защита на основните права”. В рамките на програмата провеждаме курс, наречен “Право и религия“, който е с фокус върху защитата на човешките права и правото на вероизповедание. Моята теза е, че са три връзките между тези две важни области – право и религия: Първо, самите религии създават свои правни системи – знаете, има църковно право, т.е. има една дълга правна традиция, която за юристите вече е интересна.

На второ място секуларната държава в модерни времена решава да регулира религията, да я регистрира, да я постави в някакви конституционни рамки, ето тук вече има потенциал за конфликт.

Ина трето място, - религията всекидневно регулира живота ни. Тя казва с най-големи подробности понякога какво да се прави, има много конфликти между религиозните предписания и съответно различните задължения, които са производни на човешките права.

Това каза в интервю за БГНЕС доц. д-р Симеон Гройсман, преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той ще участва в международната конференция на тема „STOP HATE SPEECH“, която е организирана от Прокуратурата на Република България и ще се проведе на 5 и 6 декември 2022 г. в София.

Светското право, например, задължава гражданите на една страна, да участват във военната служба на страната. Много от религиите гледат със съмнение на това задължение, и тук въпросът е доколко свободата на религията защитава съответно моето право да не служа, или напротив - аз въпреки това ще бъда задължен. Множество такива подобни връзки „религия-право“ са обединени в този магистърски курс, съобщи още доц. Гройсман.

Когато говорим за свобода на религията, Европейският съд по правата на човека много често казва „това да имам свобода на религията означава и да мога да говоря за религията си“, т.е. за религиозните хора е важно да могат да говорят за религията си, да проповядват включително. Атеистите се ползват от същата защита, те също могат да говорят за вярванията си. И тук стигаме до въпроса: когато говорим, до какви граници можем да стигнем. Тези граници горе-долу са следните: когато заклеймяваме хората въз основа на тяхната религия, когато се опитваме да създадем омраза срещу някакви хора, и съответно - крайната форма: когато призоваваме към някакви форми на насилие за това, че човек принадлежи към някаква религиозна група.

Именно така се формира речта на омразата, категоричен е експертът.

По време на международната конференция ще говорим за религиозното, а не за религията по принцип, защото една богословска религия най-често е миролюбива, но когато сме в социалните медии, някакви най-базови религиозни чувства, с които само се търси разделяне, всъщност са на преден план. Така последните 15 години виждаме как социалните мрежи се ползват точно като платформа за разделение, където „за мен е важно аз да кажа своето мнение“, тоест, това не е място за рационален дебат. Смятам, че в демократичното общество ни е необходим някакъв рационален дебат, а в социалните мрежи най-често става точно обратното, особено когато се разделяме по религиозен признак.

Нека правим разделение: Не всяка обида в социалните мрежи може да се тълкува като език на омразата. Обидата може да бъде самостоятелно престъпление, ако тя е насочена към конкретна личност. Но когато говорим за конкретна група, било то религиозна, расова група, етническа група, ако написаното е насочено да създаде омраза към тези хора, или пък съответно да се подтикнат хората към някакво насилие, тогава става въпрос за реч на омразата. В никакъв случай не става въпрос за това всяко алтернативно мнение да бъде заклеймено.

На въпрос дали речта на омразата може да бъде ограничена с целенасочена държавна политика, доц. Гройсман обясни, че тази „грижа“ трябва да бъде комплексна. „Да речем, ако аз напиша в социалната мрежа просто един коментар, с който казвам „еди-кой-си етнос са мързеливи“, както много често има такива с много по-цветисти епитети, това само по себе си е реч на омразата. Но то все още не е престъпление и не е нормално държавата да го наказва.

На първо място държавата се бори с различни престъпления, които са строго формулирани в Наказателния кодекс, и съответно те носят по-голямо ниво на риск, затова казваме, че са обществено опасни. Дори това, че аз обиждам някого, може все още да не е престъпление, но то вече следва да бъде модерирано и не трябва определени групи да се превръщат в развъдник за такова говорене, което е факт у нас. Медиите трябва да поддържат някакви по-високи журналистически стандарти, за да не допускат подобни заклеймяващи статии. Моята теза е, че е много важно самите вероизповедания да имат определени вътрешни правила, защото вероизповеданието може да има една официална позиция, то може да мълчи по важни социални въпроси понякога, но когато един свещенослужител от своя личен фейсбук профил заклеймява, за много от вярващите той всъщност е лицето на църквата. Така се получава, че определено вероизповедание не говори по някаква тема, но негови служители говорят, и този конфликт всъщност също носи социален риск“, коментира преподавателят.

България много дълго отлагаше транспонирането в нашето законодателство на едно рамково решение на Съвета на Европа, според което например ако е извършено отвличане или принуда по расистки или ксенофобски подбуди, престъплението ще бъде наказано по-тежко. И досега в българското право е престъпление чрез слово, печат, социални медии да се проповядва или съответно подбужда към дискриминация и омраза, а в най-тежката форма – и към насилие.

Това, което се въвежда с тези промени, добавя една алинея в член 419а, с която се казва, че „омаловажаването на престъпления срещу човечеството, вършени по време на националсоциалистическия режим, става престъпление в България“.

И досега, ако аз отричам престъпления срещу човечеството по начин, че да предизвикам омраза, вършех престъпление по Наказателния кодекс. Но в България няма съдебна практика, която да съди този, който отрича Холокоста, например, и точно заради това беше добавена тази алинея. Най-вероятно в бъдеще ще се появят гласове „защо престъпленията на националсоциалистическия режим биват осъждани, а на комунистическия режим - не е“, та една такава дискусия вероятно предстои, завърши преподавателят./БГНЕС