Наложените от него санкции, както и усилията му да посредничи за мир и война в Иран, са в пълно съответствие с американската история.

За своите критици Доналд Тръмп е отклонение от нормите на американското президентство и от политиките на неговите предшественици. Колкото и да е спорно това по отношение на вътрешната му политика и реторика, то не важи в същата степен за външната му политика, включително войната срещу Иран, която се вписва в три дълбоко вкоренени американски традиции.

Първата е разпространението на основните политически идеи на САЩ – защита на индивидуалните права, демокрацията и стремежа към мир – извън Северна Америка. Докато повечето държави изграждат външната си политика основно около военната мощ, Съединените щати от самото начало допълват или дори заменят този подход с насърчаване на демократични ценности.

Макар че Тръмп често възприема по-прагматичен и транзакционен подход, в ключови речи по време на втория му мандат – изнесени в Мюнхен от вицепрезидента Джей Ди Ванс през 2025 г. и държавния секретар Марко Рубио през 2026 г. – европейските съюзници са критикувани за отстъпление от споделените със САЩ политически принципи. Това показва, че администрацията не е безразлична към съдбата на тези идеи в международен план.

Тръмп проявява интерес и към друга характерна черта на американската външна политика – насърчаването на мира чрез дипломация. Тази традиция води началото си от президента Теодор Рузвелт, който посредничи за прекратяване на войната между Русия и Япония през 1905 г., както и в европейски конфликти малко по-късно.

Преди включването на САЩ в двете световни войни президентите Удроу Уилсън и Франклин Делано Рузвелт изпращат специални пратеници в Европа с цел да съдействат за прекратяване на бойните действия. След Втората световна война президентът Хари Труман възлага на генерал Джордж Маршал мисия да посредничи в китайската гражданска война. По време на Студената война американските лидери също полагат значителни усилия за постигане на мир в Близкия изток.

Тръмп твърди, че по време на втория си мандат е съдействал за прекратяване на осем международни конфликта. Независимо от точността на това твърдение, то показва ангажираност към дългогодишна практика в американската външна политика.

Втората традиция е използването на икономически инструменти за постигане на политически цели. Макар митата да са насочени основно към икономически резултати, администрацията продължава практиката да използва санкции като политически инструмент – поддържайки ограниченията срещу Русия и Иран и затягайки тези срещу Куба.

Третата особеност е значителната роля на общественото мнение. И тук администрацията на Тръмп не прави изключение. В конфликта с Иран тя избягва използването на сухопътни войски, за да минимизира жертвите, които традиционно водят до обществено недоволство. Същевременно се отчита и чувствителността на обществото към цените на петрола.

Настоящата война показва и редица приемствености с миналото. Тя е предприета с цел да се предотврати придобиването на ядрено оръжие от Иран – цел, споделяна и от предходни администрации. САЩ традиционно действат съвместно със съюзници, като в този случай ключов партньор е Израел.

Тръмп започва военните действия без предварително одобрение от Конгреса – практика, използвана и от президенти като Бил Клинтън и Барак Обама. Още през XIX век президентът Джеймс Полк предприема подобни действия във войната с Мексико, като Конгресът обявява война едва след началото на бойните действия.

Американските усилия за гарантиране на свободното корабоплаване през Ормузкия проток също продължават дългогодишна политика в подкрепа на свободата на моретата. Нарушаването на морските права е сред причините за войната от 1812 г., както и за влизането на САЩ в Първата световна война. Идеята за свободна навигация присъства и в ключови документи като Четиринадесетте точки на Уилсън и Атлантическата харта.

Изходът от войната с Иран остава несигурен и е вероятно САЩ да не постигнат всички свои цели в краткосрочен план. Това също съответства на историческия опит – нито Първата, нито Втората световна война водят до траен и безусловен мир.

Ако конфликтът с Иран завърши с пълен и безспорен успех, това би представлявало най-сериозното отклонение от традиционния модел на американската външна политика. | БГНЕС

Майкъл Манделбаум е почетен професор по външна политика на САЩ в Училището за напреднали международни изследвания към Университета „Джонс Хопкинс“ и автор на книгата „Американският модел на външна политика“, от която е адаптиран този текст. Той е публикуван в „Уолстрийт джърнъл“.