Турция се превърна в една от най-враждебните страни в Европа за независимата журналистика. В Турция има огромен брой вкарани в затвора журналисти, силен правен натиск, сплашване и цензура.

Това съобщи Стокхолмският център за свобода, позовавайки се на доклад на Съвета на Европа за насърчаване на защитата на журналистиката и безопасността на журналистите.  Докладът поставя Турция сред страните с най-голям брой задържани журналисти — 24. Страната е и сред тези, които генерират най-много сигнали в платформата, която следи нарушенията на свободата на медиите в държавите членки на Съвета на Европа. Тези сигнали са свързани със задържания, физически нападения срещу журналисти, съдебни преследвания и забрани за излъчване, което показва рязко влошаване на свободата на медиите и медийния плурализъм.

В доклада се описва 2025 г. като година, в която президентът Ердоган ясно е показал желанието си да заглуши всички критични гласове, като нарастващият натиск върху журналистиката е свързан с по-широка репресия срещу опозицията, засилила се след ареста на кмета на Истанбул Екрем Имамоглу.

Имамоглу, който се възприема като най-силния политически съперник на Ердоган, беше арестуван през март 2025 г. по обвинения в корупция. Според критиците тези обвинения са политически мотивирани и целят да го отстранят преди изборите през 2028 г.

Мащабните протести, избухнали след ареста на Имамоглу, бяха съпроводени с арести. Най-малко 11 журналисти бяха задържани, а поне 12 бяха нападнати от полицията, докато отразяваха протестите на 23 март 2025 г.

Регулаторът за радио и телевизия — RTÜK, изигра ключова роля в ограничаването на отразяването. Той забрани на телевизиите да излъчват кадри от протестите и заплаши медии с отнемане на лиценз. Само през първата половина на 2025 г. RTÜK наложи глоби на обща стойност почти 100 милиона турски лири (около 2,2 милиона долара), както и спирания и забрани за излъчване, включително 10-дневно прекъсване на излъчването на Sözcü TV и петдневна забрана за Tele1 TV.

Физическите нападения са сред най-сериозните нарушения, документирани в доклада. Екологичният журналист Хакан Тосун бе смъртоносно нападнат. Други журналисти, включително Айшемден Акън, Исмаил Аръ,  Алиджан Улудаг, Рабия Йонвер, Шуле Айдън и Мурат Агирел, са били подложени на нападения, смъртни заплахи и тормоз — нещо, което докладът определя като "модел за сплашване срещу пресата“.

Съдебният натиск върху журналистите продължава чрез разследвания и дела, водещи до задържания и арести. Журналистът Фуркан Карабай е в предварителен арест над 100 дни поради публикации в социалните мрежи, които властите твърдят, че обиждат държавни служители и президента. Известният журналист фатих Айтайлъ също бе вкаран в затвора, след като прокурори заявиха, че негови коментари за исторически събития представляват заплаха за президента.

Засегнати са и чуждестранни журналисти. Шведският журналист Йоакин Медин бе арестуван в Истанбул, докато пътува, за да отразява протестите в подкрепа на Имамоглу, и веднага бе обвинен в „членство в терористична организация“ и „обида към президента“. Той бе държан над месец в ареста.  Кореспондентът на BBC Марк Лоувън бе задържан в поръдлжение на 17 часа и по-късно депортиран, защото "представлявал заплаха за обществения ред“.

Шестима служители на сатиричното списание LeMan бяха съдени заради карикатура. Петима от тях бяха в предварителен арест.

Докладът също така посочва ареста на Мердан Янардаг, главен редактор на телевизията TELE1, по обвинения в шпионаж и назначаването на държавен надзорник в телевизията. Този акт увеличава опасенията за закон срещу „агентите на влияние“. Предложеното законодателство може да позволи на властите да определят лица, получаващи чуждестранна подкрепа, като действащи от името на чужди интереси. 

Докладът изразява и тревога относно политическата намеса в обществените медии, като се позовава на изследването Media Pluralism Monitor 2025, което поставя Турция на трето място сред страните с най-голям риск от политическа намеса в общественото радио и телевизия. Редакционната независимост на държавната телевизия TRT намалява след 2018 г. чрез законодателни промени, поставили управлението и назначенията ѝ под пряк президентски контрол.

Платформата на Съвета на Европа за защитата и безопасността на журналистите е създадена през 2015 г. и обединява 15 организации за свобода на медиите и журналисти. Тя следи заплахите за медийната свобода в държавите членки на Съвета на Европа и публикува сигнали за нарушения. I БГНЕС