Парламентът на Сърбия е станал по-плуралистичен, като в предсрочните парламентарни избори на 3 април 2022 г. са взели участие всички значими политически сили. Въпреки това политическият и медийният пейзаж остават поляризирани и продължават да бъдат доминирани от Сръбската прогресивна партия (СНС) и действащия президент. Продължават да се използват обидни изрази срещу политическите опоненти както в парламента, така и по време на предизборната кампания.

Според окончателния доклад на Международната мисия за наблюдение на изборите, на изборите се е наблюдавала неравнопоставеност на участниците в полза на досегашните управляващи.

Приоритет за Сърбия е да създаде правителство, което да е твърдо ангажирано със стратегическата насока и пътя на реформите на ЕС. Необходими са по-нататъшна работа и политически ангажимент за продължаване и задълбочаване на реформите и преодоляване на недостатъците, по-специално в ключовите области на съдебната система, борбата с корупцията и организираната престъпност, свободата на медиите, свободата на събранията и разглеждането на военни престъпления в страната.

„Сърбия също така трябва приоритетно да подобри привеждането си в съответствие с външната политика и политиката на сигурност на ЕС, които са намалели значително. Освен това тя трябва да се бори решително с всички форми на дезинформация“, изисква Комисията в своя годишен доклад за напредъка на страната.

Сърбия е направила важна стъпка към укрепване на независимостта и отчетността на съдебната система с одобряването на съответните изменения на Конституцията през февруари 2022 г. Измененията предвиждат, че всички назначения в съдебната система (с изключение на бъдещия върховен прокурор) ще бъдат от компетентността на бъдещия Висш съдебен съвет или на Висшия съвет на прокурорите, което увеличава гаранциите срещу потенциално политическо влияние. За да се приложи на практика конституционното изменение, като следваща стъпка трябва да се приеме съответното законодателство за прилагане. Съгласно конституционния закон това законодателство следва да бъде прието в срок от 1 година за съдебните закони и в срок от 2 години за привеждане в съответствие на всички останали съответни закони.

Сърбия все още не е изготвила нова стратегия и план за действие за борба с корупцията и не е създала ефективен механизъм за координация, за да може да реализира целите на политиката за превенция и репресия и да се справи цялостно с корупцията.

Сърбия трябва да укрепи институциите по правата на човека, като отдели необходимите финансови и човешки ресурси и въведе процедури, които да гарантират спазването на мерките на Европейския съд по правата на човека.

По отношение на свободата на изразяване през отчетния период не е постигнат напредък. Случаите на заплахи и насилие срещу журналисти продължават да будят загриженост и цялостната среда за безпрепятствено упражняване на свободата на изразяване все още трябва да бъде допълнително укрепена на практика.

Що се отнася до добросъседските отношения и регионалното сътрудничество, Сърбия като цяло продължава да се ангажира с подобряването на двустранните отношения с други страни кандидатки, потенциални кандидатки и съседни държави - членки на ЕС. Въпреки това отношенията с Хърватия са все по-обтегнати, като от време на време се стига до политически сблъсъци. Отношенията с Черна гора продължават да бъдат трудни, но и двете страни сигнализират за по-голяма готовност да възстановят отношенията си и да работят за разрешаване на откритите въпроси.

Косово и Сърбия се приканват да се ангажират конструктивно и да постигнат напредък в преговорите по всеобхватното и правно обвързващо споразумение за нормализиране без по-нататъшно забавяне.

„Постигането на такова споразумение е спешно и от решаващо значение, за да могат Косово и Сърбия да напреднат по своя европейски път“, се казва в доклада.

Сърбия е напреднала в модернизирането на инфраструктурата си със започването на работите по газовия интерконектор Сърбия-България - стратегически изключително важен проект за Сърбия и Европа, твърди ЕК.

Редица действия и изявления на Сърбия са в разрез с позициите на ЕС в областта на външната политика. От Сърбия се очаква приоритетно да изпълни ангажимента си и постепенно да се приведе в съответствие с общата външна политика и политика на сигурност на ЕС, включително с ограничителните мерки на ЕС, в съответствие с преговорната рамка между ЕС и Сърбия.

„След непровокираната и неоправдана агресия на Русия срещу Украйна Сърбия не се присъедини към ограничителните мерки на ЕС срещу Русия и към мнозинството от декларациите на върховния представител от името на ЕС по този въпрос“, заключва докладът. „Сърбия не предприе стъпки за привеждане в съответствие със списъка на ЕС на третите държави, за които се изискват визи, по-специално с онези трети държави, които представляват риск за ЕС, свързан с незаконната миграция или сигурността, както се препоръчва в доклада на Комисията относно механизма за суспендиране на визите от август 2021 г.“ /БГНЕС