Тя има докторска степен по иновации в бизнеса, преподавател и доцент по иновации, иновационни и инвестиционни проекти и информационни системи за бизнес управление в УНСС. Като гост лектор е преподавала в университетите на Рим, Лисабон, Никозия и Аликанте. Автор е на редица публикации за управление на иновации и технологии в международни научни издания и на няколко книги, сред които The Business Innovation Book, която се разпространява в Amazon.

За дигиталната трансформация БГНЕС разговаря с доц. д-р Зорница Йорданова.

„Във всяко едно предприятие, фирма, компания има редица процеси и дигиталната трансформация се занимава с това как тези процеси да бъдат оптимизирани и дигитализирани с всички тези технологични инструменти, до които вече имаме все по-голям достъп“, посочи изследователят.

Тя подчерта, че дигиталната трансформация днес се занимава с това как да оптимизира самите процеси, не само да премахне хартията като част от това, но и да премахне някои от стъпките, да ги направи автоматични.

Затова всъщност много от инструментите, дори като изкуствен интелект и като най-различни автоматизации, роботизации, намират място именно в дигиталната трансформация. Така най-общо казано, това са всички тези технически инструменти, с които ние да направим така, че да работи организацията и бизнес процесите много по-гладко, с минимално грешки, ако може и с по-малко хора“, заяви д-р Йорданова.

Това всъщност се прави, за да се ускори целият бизнес. Случва се по цял свят и във всяка една индустрия.

„И сега всъщност огромният въпрос пред организациите е как да не изостанат от този процес. Защото дигиталната трансформация толкова изключително забързва и акселерира тия процеси, които да кажем, преди 10 години този процес или стъпка са се осъществявали за 2-3 часа, преди 50 години най-вероятно за 2-3 дни. Сега обикновено стигаме до минути, понякога и секунди на някои от тези процеси. И организациите са понякога в шок, понякога просто в догонваща ситуация, която е ежедневна“, обясни изследователят.

Дигиталната трансформация обединява всичките технологии, които са вече част от живота ни. Според нея в България сме на доста добро ниво. Самия факт е, че имаме много IT-компании, които работят по такива проекти за цял свят, особено за Европа, които се занимават именно с дигитализиране на различни процеси, говори достатъчно. Дори секторът на аутсорсинга, той до някъде също в голяма част се занимава с това.

На въпроса доколко хората трябва да се страхуват за работата си при такова бурно навлизане на дигиталната трансформация на микро ниво, доц. Йорданова отговори: „Не намирам технологиите, изкуственият интелект или дигитализацията като заплаха на каквото и да е ниво, но със сигурност трябва да се трансформираме. Истината е, че и преди обаче е трябвало непрекъснато да се трансформираме, може би сега трябва да го правим много по-бързо. Така че нямаме време за страх, просто имаме само единствено време да се образуваме непрекъснато и ако има нов инструмент да започнем да го използваме, дори да експериментираме с него, за да го интегрираме в ежедневната си работа. По отношение на всички тези изкуствен интелект приложения, които също използваме, това не е само чат GPT, с което най-много са запознати хората. Всъщност, изкуственият интелект е интегриран в почти всички инструменти, които ползваме. Така че, всъщност, ние единствено можем да продължаваме да ги използваме и да разширяваме тяхното използване. Бихме ли се страхували за работата си? Не, ако се трансформираме“, категорична е доц. Зорница Йорданова. | БГНЕС