България се нуждае от механизъм за подготовка на всички младежи за защита на родината, както се изисква по Конституция и съответно един подготвен резерв, който се базира на начална подготовка и след това опреснителна подготовка. Това заяви в интервю за БГНЕС доц. Велизар Шаламанов, министър на отбраната в периода 6 август – 7 ноември 2014 г.

На 25 ноември 2007 г. тържествено се уволнява последните войници от наборната служба в Българската армия, която става изцяло професионална.

Заради усложнената геополитическа обстановка през последните години и най-вече заради войната на Русия в Украйна, в редица държави-членки на НАТО започна да се говори за връщане на задължителната казарма. Военната служба бе задължителна в Гърция и Турция, а отскоро към тях се присъединиха още две държави от алианса – Хърватия и Дания.

Доц. Шаламанов подчерта първостепенното значение на добре подготвения офицерски корпус, съставен от млади и мотивирани офицери, които да се захванат с масовата подготовка за армията на младите хора – и жени, и мъже.

„Преди да мислим за наборната служба, трябва да решим първо въпроса с офицерите, второ въпроса с инфраструктурата и трето въпроса с модерната техника, тъй като е абсолютно безсмислено задължително да викаме младите хора да ги откъсваме от икономиката, от възможностите за образование и развитие, за да прекарват времето в ниско ефективна подготовка с остаряла техника“, каза той. 

Доц. Шаламанов даде и конкретен пример със северноевропейските държави, които имат изключително професионален офицерски корпус и в техните военни училища се подготвят военни лидери, а не цивилни студенти и съответно на тях ще им бъде по-лесно да изградят съвременна армия.

Според него трябва да се преосмисли структурата на армията, както е в много държави на активна и резервна или териториална армия. „Тази структура трябва да позволи съвместно използване както на професионална доброволна служба, така и поддържане на един резерв, който служи и за подготовка на младите хора, и за действия в извънредни ситуации, и за мобилизация и мобилизационна разгръщане, ако има нарастваща военна заплаха, каквато за щастие към момента няма“, добави доц. Шаламанов. І БГНЕС