Около 600 са всички генерали на Третото българско царство. Това заяви в интервю за БГНЕС историкът доц. Соня Пенкова, директор на Националния военноисторически музей (НВИМ).

В навечерието на 6 май Деня на храбростта излезе трети том на изследването „Българските генерали 1878-1946 г.“, чийто автор е тя и проф. дин Тодор Петров. Поредицата има за цел да представи всички генерали на Третото българско царство, като първоначално се е смятало, че те са около 500.

„С проф. Петров започнахме изследването с мотива да направим видими всички български генерали, а не само тези, които са се прочули на бойните полета. Искаме да разкажем и за онези генерали, които са дали много за съзиждането на българската армия и съграждането на новата българска държава, но някак си стояха в забвение, защото са имали възможността да се развиват през мирните години“, сподели доц. Пенкова.

Разнолик е произходът на българския генералитет. Сред тях има хора, произхождащи от богати възрожденски фамилии, които са участвали в борбите за национална църква и освобождение. „Благодарение на своя произход те са имали възможност да получат добро образование. Те са направили съвсем съзнателно своя избор, въпреки че са имали възможност за различно от военното поприще, но са решили да бъдат част от българската армия“, заяви доц. Пенкова, добавяйки, че богатството и бедността не са определящите фактори за тези българи, избрали да служат на Родината. Тук емблематични са примерите на генералите Никола Куртоклиев и Тодор Кантарджиев. „Генерал Куртоклиев произхожда от изключително бедно семейство, но достига до маршал на двора. За съжаление, неговият син заради положението на баща си след 9 септември 1944 г. дълги години е въдворен в Белене“, разказа директорът на НВИМ.

Има и цели фамилии, които в редиците си имат повече от един генерал. Най-известни са братята генерали Георги и Владимир Вазови, героите от Одрин и Дойран. Но не по-малко заслужили са представителите на друга голяма възрожденска фамилия от Подбалкана – Каблешкови, която е дала генералите Илия и Никола Каблешкови. Друга прочута фамилия са генералите Лукови от Габрово. Тя е представена от братята Иван и Христо Цоневи Лукови и от техния племенник Христо Николов Луков.  Генерал Иван Луков е командир на Втора армия по време на Първата световна война. На него се пада тъжната участ заедно със Симеон Радев и Андрей Ляпчев да подпишат на 29 септември 1918 г. примирието в Солун, с което страната ни излиза от Голямата война.

Една от най-интересните е съдбите на ген. Велизар Лазаров, участник във войните за национално обединение, достигнал до най-високия чин в българската армия. На два пъти попада в заложничество. За пръв път през 1913 г., а след това през 1918 г. след края на Първата световна война. Тогава благодарение на него е спасено знамето на първи пехотен Софийски полк. Генерал Лазаров е сред основоположниците на съвременното българско радио. Той е член на организацията „Родно радио“, която създава първия модел на радиоразпръскване в България. Председател е и на Комитета за издигане на паметника на свободата на връх Свети Никола.

„Генерал Велизар Лазаров създава също така комитет и сам е основният дарител на средства за издаването на книга в защита на българските евреи. Тя е издадена през 1938 г., когато в Германия и в Австрия се развихрят най-сериозните гонения срещу евреите, което прави чест на генерал Лазаров и на България“, подчерта доц. Пенкова.

В трети том на „Българските генерали 1878-1946 г.“ са включени биографиите на 69 генерали. 12 от тях попадат под ударите на новата власт и Народния съд след 9 септември 1944 г.  Двама от тях стават жертва на стихийната разправа непосредствено след комунистическия преврат. Други, сред които са княз Кирил Преславски, генералите Константин Лукаш и Асен Каров са съдени от Народния съд. „Преобладаващата част са убити, други са подложени на разнообразни преследвания, въдворявания в трудово-възпитателни общежития от типа на Белене. Става дума за цели 12 от 69. Можем да си представим какъв процент е това“, заяви историкът.

Трагична ли е съдбата на българския генералитет? На този въпрос доц. Пенкова отговаря, цитирайки думите на генерал Тодор Кантарджиев: аз съм щастлив човек, работих за България, служих на България, имам едно чудесно семейство.

„В техния свят, в техния мироглед тези хора са щастливи, защото са изпълнили своя дълг към България. Съдбата им е трагична, защото събитията са изключително сериозни във времето, в което те израстват и стават генерали. Но тези хора имат една много сериозна цел и тя е да служат на България. От тази гледна точка, да, те са щастливи, защото изпълняват тази цел. Някои дават живота си за нея, други оцеляват, трети имат един, бих казала, приличен живот след промените на 9 септември, но те са една малка част“, обобщи доц. Соня Пенкова. І БГНЕС