Проява на зрялост е, когато човек иска помощ за себе си или иска да се погрижи за своето здраве. Това заяви в интервю за БГНЕС доц. д.м. Момчил Баев, преподавател в Нов български университет и основател на Фондация „Астра Форум“, както и автор на монографията „Качество на живот и психично здраве на медицинските специалисти в България“.

„Емоционалното изтощение на медицинските специалисти е един от факторите за професионалното прегаряне или изчерпване, познато като синдром на бърнуат“, каза доц. Баев и обясни, че този синдром се характеризира с редица фактори и проявления, но един от значимите такива е мълчаливото напускане на работа. Той поясни, че това не означава, че буквално хората напускат, а по-скоро в своите мисли се оттеглят от работното място, спират да бъдат мотивирани и по-емпатични в грижата, която предлагат, изпитват затруднения, свързани като цяло с мотивацията и интереса към това, което правят.

Психичното здраве на медицинските специалисти хем е тема, която често остава невидима за българското общество, хем има доста проучвания по нея. „Говори се от време на време в общественото пространство и медиите, но реални постъпки в тази посока не виждаме. Нямаме качествена и стратегическа кадрова политика в здравеопазването от много, много дълго време“, добави доц. Баев и посочи острия недостиг на медицински сестри и акушерки, както и на лекари.

По думите му средната възраст на лекарите у нас е около 55 години и нямаме достатъчно млади хора, които да дойдат като бодра смяна в сектора, което е проблем. „Това означава, че може би не е атрактивен секторът за млади хора, защото заплащането не е достатъчно добро. Работните условия са също голям проблем“, допълни той и уточни, че един от основните фактори, които отблъскват хората от професията, е токсичната работна среда и именно тя е фактор номер едно за професионалното прегаряне и напускането.

В едно лечебно заведение има много стройна йерархична структура, която предполага една фина настройка на комуникацията между всички тези нива по вертикалата и когато във вертикално отношение комуникацията не работи добре, се създава напрежение, обърна внимание доц. Баев и посочи като основен проблем, че лекарите хем трябва да носят много голяма отговорност в работата си, но същевременно имат усещането, че нямат достатъчно власт и право на това да взимат решения, защото решенията се взимат централизирано.  

Според него за подобряване на средата е нужно качествено и задълбочено обучение на здравните мениджъри, на тези, които взимат решения. „Говорим за ниво директори на болници, началници на клиники и отделения – те са тези, които задават тона на общуване във всеки един екип. Имаме нужда тази комуникация да бъде такава, че да създава подкрепяща среда, да не кара хората да се чувстват виновни за грешки, да не се чувстват виновни заради това, че излизат в отпуск. Има хора, които като излязат в почивка, се чувстват зле в първите два дни от почивката си, защото не са на работното си място“, каза доц. Баев. Той е категоричен, че това не може да бъде норма в работата.

„Младите лекари правят дежурства по 12 – 24 часа и това е част от системата заради недостига на кадри, но в същото време, ако тези специалисти прегорят в млада възраст, те как ще продължат да работят в следващите десетилетия във високо качество“, подчерта доц. Баев. По думите му могат да се предвидят и зони за отдих на работното място в лечебните заведения, където да се практикуват mindfulness, дихателни упражнения, йога практики. „Понякога в кризисна ситуация или в стресова такава, на човек са му необходими само 10-ина минутки да се откъсне от кризисната или конфликтна ситуация, да събере емоцията в себе си, да я преработи и след това да се върне и да продължи да полага грижа за болните. Но когато няма възможност човек да отдели 10 минути в тиха, спокойна среда за такава практика, той е по-склонен да се втурне в конфликт, да избухнат скандали, напрежение, включително между колеги, но и между професионалисти и пациенти понякога“, обясни той.

Първите сигнали за бърнуат идват рано, но те остават незабележими – приписваме ги обикновено на преумората, на недоспиваме или на стреса, каза още доц. Баев.

Психичното здраве в цялост в България е доста пренебрегнато, алармира той. Съществуващата Национална стратегия за психично здраве на населението на България според него е един кух инструмент, който се занимава само с патологията в психиатричните клиники, но никога с профилактиката. „Няма услуги, базирани в общността. Така както медицинската амбулаторна грижа е част от общественото здравно осигуряване, така и психичното здраве в извънболнични условия трябва да бъде част от тази грижа за цялата популация, а да не говорим за хора в помагащите професии, каквито са в медицината. Не може човек да живее под толкова динамичен стрес всеки ден и в същото време да няма услуги за подкрепа и за възстановяване на психиката, защото тя страда и боледува по същия начин, по който боледува и тялото ни“, заяви доц. Баев.

Студентите по медицина, които ще влязат тепърва в професията, доц. Баев определи като едни от най-интересните хора за работа, защото те са будни, търсещи, в момента опознават професията, света, търсят своя път в бъдещето си, своето място в системата, но в същото време те са много по-отворени да говорят по темите за психичното здраве. „Има една много голяма стигма около психичното здраве, но младите хора я разчупват. Аз виждам студенти по медицина и специализанти, които говорят открито за това, така че моето послание към тях е да продължат да говорят открито. Не е срамно човек да се чувства зле, напротив – това е проява на зрялост, когато човек иска помощ за себе си или иска да се погрижи за своето здраве“, каза той в заключение. І БГНЕС