Ирландският журналист Джеймс Баучер днес лежи в покой край Рилския манастир. Малко хора знаят и къде се намира гробът му, и за неговия житейски път, обвързан с България.

„Той вероятно бе най-верният и непоколебим приятел, който някога българският народ е имал.“ С тези думи The Times – един от най-престижните британски вестници – отдава почит на своя дългогодишен кореспондент на Балканите и убеден защитник на българската кауза. Малцина чужденци са оставили толкова дълбока следа в българската история и колективна памет, колкото този ирландец с необикновена съдба.

От Лимерик до Балканите

Роден през декември 1850 г. в графство Лимерик, Ирландия, Баучер получава солидно образование в областта на класическите науки – първо в Тринити Колидж в Дъблин, а след това и в Кеймбридж. Първоначално проявява интерес към правото и музиката, но проблем със слуха го отвежда към писаното слово. Преподава в Итън, но неговите текстове не остават незабелязани от редакторите на The Times, които скоро му поверяват мисия от особено значение – да отразява събитията в Югоизточна Европа.

София – неговият дом

През 1892 г. Джеймс Баучер се установява в София. Изборът не е случаен – България тогава е сърцето на бурните процеси на Балканите, а за Баучер това означава непосредствен достъп до събитията, които разтърсват региона. Той остава в столицата до 1915 г., като не само наблюдава, но и активно коментира, анализира и най-важното – защитава българската кауза и освобождението на македонските българи пред европейската общественост.

Любовта му към страната ни не се изчерпва с публицистика. Баучер става част от бита на обикновените хора – носи носии, танцува ръченица, храни се като местните, говори езика. Известната картина „Ръченица“ на Иван Мърквичка, в която участва и самият ирландец, е ярък символ на неговата интеграция и обич към българския дух.

Глас на България пред света

Неговите репортажи са уникален източник на информация и мнение за случващото се на Балканите. В тях Баучер не само разказва, но и категорично заема страната на справедливостта. Възхищава се на усилията на българите след Берлинския договор, на упорството им, на трагичните им загуби и героични усилия за обединение. Същевременно не се страхува да критикува, когато вижда морални или политически дефицити, както например при убийството на Стефан Стамболов.

Особено активен е в защитата на българската кауза в Македония. Неговите статии често описват сраженията, гоненията и страданията, с които иска да отвори очите на западната публика за реалната ситуация на Балканите.

Завет и признателност

След влизането на България в Първата световна война, Баучер напуска страната. До края на живота си обаче остава неин убеден защитник. Критикува тежките клаузи на Ньойския договор и продължава да публикува материали, в които настоява за обективен поглед към региона и съдбата на българите.

Умира през 1920 г., а по негово желание е погребан край Рилския манастир – свято място, което дълбоко почитал. Гробът му и до днес е символ на признателност от страна на българския народ. На негово име е кръстен връх в Рила, а в София има паметна плоча и бюст-паметник в негова чест. | БГНЕС