Само две седмици преди 150-та годишнина от Априлското въстание, проект за мащабна изложба, събираща малко познати свидетелства от световната преса, остава блокиран без ясно решение от институциите. Зад него стои дългогодишният кореспондент на Би Би Си Димитър Димитров, който предупреждава, че става дума не за личен казус, а за пропусната възможност да се покаже на българската публика как светът е видял едно от най-важните събития в националната ни история, предаде репортер на БГНЕС.

Идеята за изложбата възниква през август 2025 г., когато Димитров, след 45 години в Лондон и поредица от изследвания, посветени на България, решава да насочи усилията си към Априлското въстание. „Имам книги през последните 12–13 години – за българския войн, за българката, за македонските българи, и ми беше приятно да направя нещо за Априлското въстание“, разказа той пред БГНЕС.

Още в началото обаче става ясно, че времето не позволява създаването на книга. Вместо това се ражда идеята за изложба. „Казах, че за книга няма да има достатъчно материал за толкова кратко време, но изложба мога да направя“, обясни Димитров.

След среща в Министерството започва интензивна работа – търсене, проучване и събиране на материали от различни източници. До края на годината той успява да подготви около 20 пана. „С усилие на търсене и четене успях да сглобя изложбата“, каза той.

Проектът преминава през всички необходими процедури – изработени са първите пана, те са одобрени от комисии, предвижда се дори мултимедийно представяне на голям екран. Въпреки това финансиране не е осигурено. Причината е липса на бюджет и очакване на целеви средства.

Ситуацията се усложнява допълнително, когато преди десетина дни излиза постановление на Министерския съвет, в което програмите на Министерството на културата са одобрени и там фигурират изложби. „И главният експерт, с когото контактувах преди това и папката с моята изложба, която беше на бюрото му, започна едно да шикалкави – била ли е, не е ли, къде е“, разказа Димитров. В същото време опитите му да установи контакт с институциите остават без резултат. „Повече от три седмици се опитвам да се свържа с министъра на културата, но без отговор“, допълни той.

Интерес към проекта има и извън страната. Българското посолство в Лондон също е проявило инициатива изложбата да бъде показана там. „Писано е до министъра, но отговор няма“, заяви Димитров.

Въпреки административните трудности той подчерта, че протестът му не е личен. „Моят протест не е заради мен, а е в памет на героите и на жертвите. Те заслужават това отразяване в световната преса да бъде видяно“, заяви журналистът и изследовател.

Самата изложба съдържа редица малко известни или непознати досега материали. Сред тях е илюстрация на Баташкото клане, открита в италианско издание, както и оригинални публикации от германския печат. „Намерих оригинала на „Кьолнер цайтунг“, а не факсимиле“, уточни Димитров.

Особено впечатляващи са и литературните свидетелства. Димитров открива швейцарска поема за Априлското въстание, публикувана още през септември 1876 г., тоест само месеци след събитията. „Това е 12-странична поема, написана много рано, което е изключително интересно“, отбеляза той.

Сред експонатите има и рисунка на сочения за предател участник във въстанието, публикувана в английско списание и създадена от художник, участвал в разследваща комисия в Османската империя. „Тук не само пише ‘предател’, но и има визуално свидетелство“, подчерта Димитров.

Финансовият проблем, който спира реализацията, според него е минимален на фона на вложения труд. „С ДДС става малко над 10 хиляди евро за 21 пана – под 500 евро на пано“, каза той. Самият той е инвестирал допълнително средства над 2000 евро в проучвания, сканиране на архиви и пътувания до библиотеки.

Според Димитров стойността на изложбата далеч надхвърля бюджета ѝ. „Да събереш материали от световни издания, това не може да се направи лесно, дори с милиони“, категоричен е той.

Въпреки всичко, той остава с надежда, че проектът ще бъде реализиран. „Има още две седмици. Надявам се да се прояви интерес и изложбата да стане достъпна“, каза Димитров.

Залогът обаче е по-голям от една експозиция. Това е възможността българската история да бъде разказана през очите на света, с автентични свидетелства, които досега остават извън публичното внимание. І БГНЕС