България е изправена пред риск от забавяне на растежа и задълбочаване на бюджетния дефицит. Енергийните сътресения, глобалната несигурност и натрупаните вътрешни дисбаланси поставят икономиката под натиск, а инфлацията временно „спасява“ бюджета. Това заяви в интервю за БГНЕС икономистът и изследовател от УНСС Димитър Чобанов.

Българската икономика навлиза в 2026 година в сложна и противоречива среда – с нарастваща глобална несигурност и задълбочаващи се вътрешни структурни проблеми. Рискът от нов енергиен шок, съчетан със забавяне на ключови външни пазари и политическа нестабилност, създава реална предпоставка за отслабване на икономическия растеж. В същото време бюджетът остава силно зависим от инфлацията, а възможностите за реакция при криза са ограничени.

„Възможно е българската икономика да бъде изправена пред сериозно предизвикателство през 2026 година и да забави растежа си“, предупреди Чобанов.

Натискът отвън

Според Чобанов очакваните позитиви от процеса на присъединяване към еврозоната засега не се реализират. „Не виждаме съществено повишаване на кредитния рейтинг, нито понижение на лихвите, нито засилен приток на чуждестранни инвестиции“, отбеляза той.

На този фон международната среда остава нестабилна. Напрежението около ключови транспортни коридори и търговските конфликти между САЩ и ЕС създават допълнителни бариери пред икономическата активност. Особено сериозен е рискът, свързан с енергийните доставки.

„Имаме изключително нестабилна международна обстановка, която пряко влияе върху цените на енергийните ресурси“, каза Чобанов.

Вътрешните слабости се натрупват

Проблемите не са само външни. Българската преработваща промишленост изпитва затруднения вече трета година, основно заради забавянето в ключови партньори като Германия. Политическата нестабилност също е оказала негативно влияние.

„Липсата на стабилно правителство беше сред причините кредитният рейтинг да не бъде повишен“, посочи икономистът.

Това, комбинирано с нарастващите цени, поставя под натиск модела на растеж, базиран на потреблението. „Икономика като българската трудно може да запази темпа на потребление при такава среда“, допълни той.

Енергиен шок: удар през цените и инфлацията

Евентуални проблеми с енергийните доставки ще се усетят най-силно чрез инфлацията. „Ефектът преминава през цените, а оттам – върху потреблението“, обясни Чобанов.

Той обърна внимание и на геополитическите рискове около Ормузкия проток, които могат да имат дългосрочен ефект върху доставките на петрол и газ. Дори при бързо успокояване на напрежението, възстановяването на инфраструктурата ще отнеме време.

„Това е класически шок в предлагането – по-малко ресурси и по-труден достъп до тях“, подчерта той.

Интересен акцент е, че не всички бизнеси ще бъдат губещи. „Част от компаниите увеличават цените с по-висок процент от ръста на разходите и реализират печалби“, каза Чобанов, като предупреди срещу прибързани държавни интервенции.

„Затова не бива прибързано да се предприемат държавни мерки за подпомагане на бизнеса с аргумента, че това ще ограничи инфлацията. В икономика като българската, където в някои сектори има олигополни или монополни структури, субсидирането не гарантира, че цените няма да продължат да растат. Напротив, при наличие на възможност компаниите ще ги увеличават, както се е случвало и досега“, каза той.

Инфлацията – временен „спасител“ на бюджета

Един от най-сериозните проблеми остава състоянието на публичните финанси. По думите на Чобанов бюджетът в последните години е силно зависим от инфлацията.

„В известен смисъл текущата инфлация подпомага бюджета, защото генерира допълнителни приходи“, обясни той.

Тази зависимост обаче прикрива структурни слабости. Разходите растат автоматично заради вече приети политики – увеличения на заплати, обвързване с минималната и средната работна заплата, фиксирани разходи и пенсионни правила.

„Имаме разходи, които се увеличават дори без нови политически решения“, подчерта икономистът.

В резултат фискалното пространство е силно ограничено. „Практически няма ресурс за нови разходи, включително за подкрепа на уязвими групи“, предупреди той.

Растящ дефицит и липса на контрол

Данните за началото на годината вече показват тревожна тенденция. „Само за първите месеци имаме значителен дефицит, който вероятно ще нарасне“, каза Чобанов.

По-сериозният проблем според него е липсата на адекватни мерки. „Не се предприемат действия за овладяване на дефицита“, отбеляза икономистът.

Решението, според него, не е в увеличаване на разходите, а в тяхното преструктуриране. „Необходимо е по-ефективно разходване и ясно определяне на приоритетите“, подчерта изследователят от УНСС.

Най-лошият сценарий

Димитър Чобанов очерта и най-негативния възможен развой: „Продължаването на настоящата политика само по себе си е достатъчно лош сценарий“.

Без корекция на фискалната политика и без стабилизиране на външната среда, българската икономика рискува да се изправи пред комбинация от слаб растеж, висока инфлация и нарастващи бюджетни дисбаланси – сценарий, който може да ограничи възможностите за реакция при бъдещи кризи. І БГНЕС