Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис и турският президент Реджеп Тайип Ердоган заявиха в Анкара ангажимент за поддържане на отворени канали за диалог и разширяване на практическото сътрудничество, въпреки че дългогодишните спорове в Егейско море и Източното Средиземноморие продължават да разделят двете съседни държави и съюзници в НАТО.

Срещата се проведе в рамките на 6-ото заседание на Висшия съвет за сътрудничество между Турция и Гърция - формат, възобновен с цел стабилизиране на двустранните отношения след години на напрежение около морските граници, въздушното пространство и правата за енергийни проучвания.

Мицотакис подчерта, че от 2023 г. Атина и Анкара работят за подобряване на отношенията чрез политически диалог, „положителна програма“ за сътрудничество и мерки за изграждане на доверие.

Той посочи, че разногласията трябва да се управляват „със спокойствие и отговорност“, за да не се превръщат в кризи. Ердоган от своя страна заяви, че споровете в Егейско море и Източното Средиземноморие, „макар и сложни, не са неразрешими“, ако има воля за диалог и ако се действа в рамките на международното право.

„Въпросите са сложни, но не са непреодолими. Всичко, от което се нуждаем, е добра воля“, каза той и добави, че дипломацията е най-конструктивният път напред.

Разговорите се състояха на фона на ново напрежение около заявеното от Гърция право по международното право да разшири териториалните си води в части от Егейско море от шест на 12 морски мили - ход, който Турция от десетилетия определя като недопустим.

През 1995 г. турският парламент обяви подобно разширяване за casus belli – повод за война, позиция, която Атина смята за нарушение на международното морско право. Паралелно с това темата за миграцията също зае място в дневния ред, след като корабокрушение край гръцкия остров Хиос отне живота на 15 мигранти при сблъсък на лодката им с кораб на гръцката брегова охрана в близост до турския бряг.

Въпреки нерешените политически спорове, двете страни подписаха обширен пакет от споразумения, насочени към разширяване на сътрудничеството в различни сектори.

Сред тях са мерки за насърчаване на двустранните инвестиции, планове за откриване на нова фериботна линия между Солун и Измир с цел подобряване на свързаността и туризма, както и засилена координация между външните министерства в рамките на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество.

Допълнителни договорености обхващат съвместни действия за подготовка и реакция при земетресения, подписване на меморандум за културно сътрудничество и развитие на научно-технологично партньорство между гръцкото министерство на развитието и турското министерство на индустрията и технологиите.

Десет гръцки министри проведоха паралелни двустранни срещи със свои турски колеги, което подчерта стремежа към задълбочаване на секторното сътрудничество.

Икономическите цели също бяха ясно очертани. Ердоган заяви, че Анкара си поставя за цел да увеличи двустранния търговски обмен от около 7 милиарда долара през миналата година до 10 милиарда долара, като бизнес съвети от двете страни вече са обсъдили нови възможности за икономическо партньорство.

Беше потвърдено и намерението за продължаване на краткосрочната визова програма, която позволява на турски граждани да посещават дванадесет гръцки острова, както и сътрудничеството срещу нелегалната миграция, тероризма и организираната престъпност. Обсъдени бяха и инфраструктурни проекти, включително планиран втори мост при Кипи-Ипсала, както и координация по въпроси, свързани с климатичната устойчивост в басейна на река Марица/Еврос и подготовката за срещата на върха на НАТО през 2026 г. в Анкара.

Кипърският въпрос също зае важно място в изявленията на гръцкия премиер. Мицотакис заяви, че е обсъдил с Ердоган последните развития около проблема и подчерта, че инициативите на генералния секретар на ООН Антониу Гутериш създават „прозорец на възможностите“ за възобновяване на съществения диалог от мястото, където той е прекъснал през 2017 г.

„Всеки процес трябва да се движи в рамките на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН“, каза той. Макар турският президент да не направи пряко изявление за Кипър, той потвърди, че двамата лидери са обсъдили открито позициите си по Егейско море и Източното Средиземноморие.

Темата за Кипър се развива на фона на засилен международен интерес. Европейският комисар по разширяването Марта Кос приветства „ангажираността“ на Турция в разговорите по кипърския въпрос и заяви, че напредъкът по него може да отвори възможности и за процеса на присъединяване на Анкара към ЕС. По думите ѝ, „има повече неща, които свързват ЕС и Турция, отколкото такива, които ги разделят“, като подчерта, че новите преговори за Кипър могат да окажат влияние и върху по-дълбокото участие на Турция в европейската архитектура за сигурност и отбрана.

Междувременно генералният секретар на ООН изрази сериозно безпокойство от липсата на напредък и настоя за конкретни мерки за изграждане на доверие между двете общности на острова, като предупреди, че без такива стъпки няма да бъде свикана разширена международна среща.

Срещата в Анкара се проведе в атмосфера на по-нисък тон в сравнение с кризата от 2020 г., когато конкуриращи се военноморски разполагания около енергийните проучвания в Източното Средиземноморие доближиха двете страни до открита конфронтация.

И двете правителства обаче дадоха да се разбере, че не очакват бърз пробив по основните спорове, но изразиха общо желание да оставят зад гърба си годините на остро напрежение и да поддържат устойчив диалог, насочен към стабилност, икономическо развитие и мирно съвместно съществуване. | БГНЕС