Любовта ми към театъра е от родителите ми. В живота съм научила страшно много неща от тях – да имаш силата да си признаеш, когато грешиш и да се извиниш, да помагаш на хората, когато имат нужда. А на сцената съм научила много практически неща – да играеш за партньора, през цялото време да си истински.

Това заяви в интервю за БГНЕС актрисата, доктор по театрално и филмово изкуство и преподавател в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов" Десислава Стойчева.

С Десислава Стойчева разговаряме за родителите ѝ – театрални и филмови актьори Виолета Бахчеванова и Васил Стойчев, както и за изложбата „Заедно по пътя", посветена на 90-годишнината от рождението на големите български артисти.

Отдадени родители

Десислава Стойчева сподели, че Виолета Бахчеванова и Васил Стойчев са били много отдадени родители, въпреки че са били постоянно ангажирани в представления, в репетиции, в турнета, снимки за радио, за телевизия, участия, пътувания с трупата на Народния театър. „Но във всеки свободен момент, наистина във всеки, бяха толкова отдадени на семейството си, на нас, на децата, че ние със сестра ми, струва ми се, че сме имали най-щастливото детство, което човек може да си мечтае, защото колкото по-заети бяха, толкова по използваха всяка свободна минута, за да бъдат с нас", разказа тя.

Да бъдеш на една сцена с родителите си

Десислава Стойчева има доста любими роли, изиграни от нейните родители. Така, например, тя много харесва майка си в ролята на Мария Стюарт в едноименния спектакъл от Фридрих Шилер, където Виолета Бахчеванова си партнира на сцената с Апостол Карамитев, а баща ѝ Васил Стойчев играе граф Кент.

Харесва ѝ и превъплъщението на баща ѝ в ролята на Беналкасар в „Почивка в Арко Ирис" от Димитър Димов. „На майка ми също харесвах Фотина в „Казаларската царица" на Вазов", добави Десислава Стойчева.

На въпроса кога самата тя е осъзнала, че родителите ѝ са толкова големи, известни и обичани актьори, Десислава Стойчева обясни, че никога не е имала този момент на осъзнаване, защото може би той идва много по-късно в живота на човек. „Изобщо моите бяха много детски спомени сравнително, когато те бяха в апогея на кариерите си, но това не ми е попречило да усещам по реакциите на публиката, че хората много ги харесват, че те са добри актьори. Наистина, наистина бях много щастлива да бъда в залата, когато те играеха", допълни тя и продължи:

„Създаваха ми усещането за тези различни светове, които театърът изгражда, че те са си на мястото, че аз съм част от тях като ги гледам и по някакъв начин след това бях много щастлива, че имах шанса да работя с тях на една и съща сцена".

Актрисата си партнира заедно с Виолета Бахчеванова и Васил Стойчев на сцената на Театър 199 в пиесата „Нерви за любов" от К. Топалов. „Там трябваше да играя гаджето на сина им, така че беше още по-трудно, защото в един момент, не само че трябва да се абстрахирам, че са ми родители, но че трябва да бъда и приятелката, която беше доста бойна, играеше бойни изкуства и т.н.", припомни Десислава Стойчева.

Именно тогава дъщерята се е учила наяве от родителите си на актьорско майсторство.  

Да научиш най-ценното на сцената и в живота  

Попитана кое е най-ценното, което е научила от родителите си на сцената и в живота, актрисата заяви, че в живота има страшно много неща, които е научила от тях и това е да имаш силата да си признаеш, когато грешиш и да се извиниш, да си помислиш първо за другия преди да помислиш за себе си, да бъдеш винаги защита, щит на всеки свой близък, да помагаш на хората, когато имат нужда. „И, разбира се, любовта ми към театъра е от тях", отбеляза Десислава Стойчева.

А на сцената съм научила много практически неща и техники за актьорската професия, подчерта тя и посочи – да играеш за партньора, през цялото време да си истински, как да говориш, така че да те чуват на последния ред в залата без с микрофон.

Паметта трябва да остане жива

В Арт-фоайе „Антракт" при Камерна сцена на Народен театър „Иван Вазов" бе официално открита изложбата „Заедно по пътя. Актрисата, Актьорът и Те двамата", посветена на 90-годишнината от рождението на големите български артисти Васил Стойчев и Виолета Бахчеванова, защото паметта за хората, които правят театъра жив, трябва да остане жива.

В нея могат да бъдат видени избрани архивни кадри от архива на Народния театър от паметните и незабравими роли на Васил Стойчев и на Виолета Бахчеванова.

В Арт-фоайето е и камерата, с която Васил Стойчев е запечатал паметните турнета на Народния театър „Иван Вазов".

За Десислава Стойчева това е вълнуващ момент, защото това е един вид уважение и почит към хора, които вече не са сред нас.

„И майка ми, и баща ми много пазеха паметта за актьорите по свой начин. Баща ми – чрез филмите, които създаваше за турнетата на Народния театър, той беше снимал всички турнета, които бяха излъчени след това като авторски филми по Българската национална телевизия, а пък майка ми в своята книга „... А театърът може без всеки от нас" разказа толкова вълнуващи случки и събития, спомени с колегите си, които вече не бяха живи, така че по някакъв начин тя запази паметта за всеки един от тях", разказа още Десислава Стойчева.

Актрисата отбеляза, че паметта е нещо много важно. „Колкото повече помним хората от миналото, които по някакъв начин са допринесли или за някаква професия, или за някаква обществена кауза, хубаво е те да ни вдъхновяват за всяко наше действие в настоящето и да бъдат пример за децата ни за бъдещето", каза в заключение тя.

Изложбата „Заедно по пътя. Актрисата, Актьорът и Те двамата" ще остане в Народния театър до средата на месец ноември, като дотогава ценителите на театралното и филмовото изкуство, ще могат да се докоснат до живота и творчеството на двамата обичани актьори Виолета Бахчеванова и Васил Стойчев. I БГНЕС