Праправнукът на Уилям Гладстон – Франсис Гладстон, присъства на откриването на фотодокументалната изложба „Световният отзвук от Априлското въстание“ в Народното събрание (НС), предаде репортер на БГНЕС. 

„Идеята за тази изложба дойде преди около 2 месеца, когато с Кирил Петков посетихме Националния либерален клуб, който носи името на Уилям Гладстон, в Лондон и там съдбата ни срещна с един англичанин – Франсис Гладстон, и със Стоян Радков, наследник на една от жените, които са оцелели от Баташкото клане“, разказа съпредседателят на ПГ на „Продължаваме промяната – Демократична България“ акад. Николай Денков. 

След среща с ръководството на Държавна агенция „Архиви“, за един много кратък срок екипът успява да събере материалите и да ги представи в общоевропейския контекст. 

Председателят на парламента Наталия Киселова заяви, че изложбата показва последиците в международен аспект от най-българския аспект на българското възраждане, а именно жаждата за свобода. „Дните от април и май от 1876 г. са дни, в които мало и голямо и всеки от дете до старец жертват както имущество, така и дома си в усилията да има независима българска държава. Тази независима българска държава ще се появи по-късно на картата на Европа, но отзвукът, който има към страданията на българите, към жертвите, които дават през дните на април и май 1876 г. получават международен отзвук на изток и на запад“, отбеляза тя и подчерта, че този международен отзвук ще преобърне представата за източния въпрос и това ще даде легитимно основание българите да поискат да имат своя държава. 

По думите ѝ този международен отзвук показва, че интелектуалците – не само поети, писатели, общественици, но и парламентаристи, обръщат внимание на страданията на българите. 

Председателят на Държавна агенция „Архиви“ доц. Михаил Груев подчерта, че изложбата накратко представя историята на българския национален въпрос през XIX век. „Нашият фокус е върху една по-слабо позната страна, а именно отзвукът на Априлското въстание в Европа и в целия свят и приноса на ключови личности сред световната общност през XIX век, които на практика правят ефекта от Априлското въстание, които правят една нарастваща снежна топка, която в последна сметка се оказва решаваща за българското освобождение“, добави той и допълни, че е ключова дейността на Уилям Гладстон, на лейди Емили Странгфорд и на редица британски журналисти, които променят общественото мнение във Великобритания, която в онзи период традиционно подкрепя Османската империя. 

Изложбата е и един жест на благодарност към всички британци, американци, французи, които подпомогнаха раждането на модерната българска държава. 

Франсис Гладстон заяви, че е щастлив да бъде отгледан в един огромен дом, където Уилям Гладстон е живял. „Дори 50 години след неговата смърт, той беше много почитана фигура“, разказа той. 

Франсис Гладстон отбеляза, че Уилям Гладстон защитава българската кауза пред британския парламент, като се запознава с борбата на българите, благодарение и на доклада на американския журналист Джанюариъс Макгахан. 

Българският въпрос се разпространява и се превръща в изключително важен във Великобритания, като получава отзвук в целия свят, посочи той. 

„Възможността да говори за България, му позволява да говори и за Ирландия, защото той е искал свободата и независимостта на Ирландия“, разказа още Франсис Гладстон и посочи, че висшите лордове на Великобритания не са искали Ирландия да стане независима. 

От своя страна Посланикът на Великобритания Н.Пр. Натаниъл Копси заяви, че всеки българин и всяка българка знаят за ролята на Уилям Гладстон в Освобождението на България от османско робство през XIX век. Британският посланик сподели, че е изключително щастлив, че днес е и сред учениците от столичното Средно училище „Уилям Гладстон“. 

Фотодокументалната изложба „Световният отзвук от Априлското въстание“ се намира в Мраморно фоайе на Народното събрание. От понеделник тя ще бъде представена и в центъра на София – срещу градинката Кристал, където ще остане в рамките на месец, така че всеки български гражданин да могат да я разгледа. | БГНЕС