Депутатите отхвърлиха на първо четене промени в Закона за Българската народна банка (БНБ), които се отнасят до служебната власт – ако управителят или подуправител на централната банка приеме да стане служебен премиер, да подаде оставка от поста си в БНБ, предаде репортер на БГНЕС.
35 народни представители подкрепиха законопроекта, 79 се обявиха „против“, а 112 бяха „въздържал се“.
Мартин Димитров от ПГ на ПП-ДБ поиска прегласуване, но и след него резултатът не бе по-различен. Със „за“ гласуваха едва 33 депутати, 93 бяха „против“, а 101 гласуваха „въздържал се“.
Законопроектът, внесен от Министерски съвет (МС) на 12 декември 2024 г., предвижда в случай на назначаване на управителя или на подуправител за служебен министър-председател по реда на чл. 99, ал. 5 от Конституцията на Република България, изборът на нов управител, съответно подуправител, се произвежда не по-късно от един месец от прекратяване на правомощията по реда на ал. 8. До произвеждане на избора правомощията на управител се упражняват от определен от него заместник измежду подуправителите, а за подуправител се прилага чл. 20, ал. 4.
В случай, че управителят или подуправител е изразил изрично съгласие да бъде назначен за служебен министър-председател по реда на чл. 99, ал. 5 от Конституцията на Република България, същият подава оставка. Управителят или подуправител има правото да откаже да бъде назначен за служебен министър-председател по реда на чл. 99, ал. 5 от Конституцията на Република България.
В мотивите на законопроекта е посочено, че постигането на пълна правна конвергенция с европейските изисквания за независимост на централната банка е условие за правната интеграция на българската централна банка в Евросистемата при въвеждането на еврото като официална парична единица на Република България, както и за ефективното изпълнение на нейните цели и задачи.
Публикуваните през юни 2024 г. доклади за конвергенция на Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия (ЕК), в които се разглежда съвместимостта на националното законодателство с членове 130 и 131 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС) и съответните членове от Устава на Европейската система на централни банки (ЕСЦБ) и Европейската централна банка (Устава), констатират, че евентуалното назначаване на управителя или на подуправител на Българската народна банка за служебен министър-председател по реда на чл. 99, ал. 5 от Конституцията на Република България, изискващо прекъсване на техния мандат, излага на риск независимото упражняване на правомощията и изпълнението на задачите и задълженията, възложени на централната банка. Според европейските институции този риск би бил достатъчно смекчен само с изискването управителят или подуправителят да подадат оставка при назначаването им за служебен министър-председател.
С предложения проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за БНБ се цели постигане на пълно правно съответствие на Закона за БНБ с изискванията на ДФЕС и Устава за институционална и персонална независимост на централната банка във връзка с реда за назначаване на служебно правителство, предвиден в чл. 99, ал. 5 от Конституцията на Република България. Това е свързано с отразяване на представените по-горе препоръки, отчетени в докладите за конвергенция на ЕЦБ и ЕК за 2024 г. | БГНЕС
Депутатите отхвърлиха на първо четене промени в Закона за БНБ, отнасящи се за служебната власт

Управителят или подуправител има правото да откаже да бъде назначен за служебен министър-председател
