Депутатите обсъждат в пленарна зала днес проекта за поправки в основния закон. В дебатите по внесените от ГЕРБ-СДС, "Продължаваме промяната - Демократична България" и ДПС поправки, активно участват народни представители и от управляващите, и от опозицията, предаде репортер на БГНЕС.

Христо Иванов, съпредседателят на ДБ, коментира, че промените в Конституцията са стъпка към стабилизиране на българската политическа система.

„Справедливото прилагане на закона е фундамента на нейната субектност. Страната ни влезе в ЕС със специално създадения механизъм по прилагане на закона, а съюзът продължава и да ни наблюдава по отношение на прилагането на правосъдието в страната. Ние днес правим много важна стъпка по посока на това да стабилизираме българската политическа система”, заяви Иванов от парламентарната трибуна.

„В основата на правосъдието стои независимия и безпристрастен съд. За да имаме такъв, ние трябва да имаме конституционни гаранции за тази независимост”, каза още той.

Корнелия Нинова, лидерът на БСП, подчерта, че проектът за промени в Конституцията е с отрицателни становища и атакува всяка една от предложените реформи.

„Прокурори, следователи, юристи, учени, конституционалисти са с отрицателни становища. Няма такъв обсъждан законопроект в НС, откакто то съществува. Този доклад представлява предварителна осъдителна процедура”, заяви лидерът на БСП и продължи: „Отказ от национален суверенитет е възможността депутати и министри да могат да бъдат избирани и хора с двойно гражданство. Никога няма да подкрепим това нещо, защото служители, заемащи висши длъжности, ще служат на интересите на две държави“.

Относно служебните кабинети Нинова заяви, че истинското решение е в Конституцията да бъде записано, че правомощията на служебния кабинет се определят с решение на НС, което да определи състава му.

Относно съдебната реформа лидерът на БСП каза, че делата срещу лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и съпредседателя на ПП Кирил Петков са спрени. „Това ли е съдебната реформа”, попита Нинова.

Тя подчерта, че БСП не са съгласни ВСС да се раздели на две. „Конституцията е съучредяване, изграждане, с вашите промени, вие разграждате. Това вашето е юридическа неграмотност и политическа немощ”, добави Корнелия Нинова.

Никола Минчев, заместник-председател на НС и депутат от ПП-ДБ, подчерта, че Нинова погрешно е разбрала предлаганите реформи.

„На първо място са промените в съдебната власт. Това е публичният дебат и тук е акцентът. Всичко останало подлежи на промени на второ и трето четене”, изтъкна Минчев.

Последва и отговор от БСП.

„В предложения закон темата с двойното гражданство стои преди съдебната реформа, съдиите сами се избират и контролират, а НС избират по-голямата част от прокурорите, това е политическо решение, дисбаланс”, каза Корнелия Нинова.

„Добре, че имаме съдийско самоуправление, но допускате дисбаланс в системата. Мислете, с действията, които предприемате, се превръщате в най-големите антиевропейци. Ставате причина за увеличаване на евроскептицизма”, заяви лидерът на БСП.

Гроздан Караджов от ИТН коментира, че промените няма да решат нито един от основните проблеми в правосъдната система.

„Неслучайно нито един от експертите не я подкрепят, това е Конституция за един или няколко души. Не ни харесва президентът – окастряме му правомощията. Не ни харесва главният прокурор, не ни харесват и членовете на ВСС – разпарчетосваме го. Не ни харесват председателите на ВАС и ВКС, дайте да им намалим мандатите. Не ни харесва и сериозният дебат по тези въпроси затова и предлагаме нещо несериозно като смяната на националния празник на Републиката”, изброи Гроздан Караджов и аргументира думите си: „В предложените промени няма никаква логика“.

БГНЕС припомня, че с промените в Конституцията се предлага разделяне на ВСС на две: Висш съдебен съвет с 15 членове, сред които председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд и прокурорски съвет с 10 членове, сред които главният прокурор и шестима, избрани от Народното събрание.

Предвижда се още служебният министър-председател да се избира измежду председателя на парламента, председателя на Конституционния съд и управителя на БНБ. Той ще предлага състава на служебния кабинет. А президентът ще назначава това правителство.

Промените предвиждат още за депутати и министри да могат да бъдат избирани и хора с двойно гражданство. От Висшия съдебен съвет вече заявиха, че не приемат голяма част от предлаганите промени в основния закон. От прокуратурата също изразиха притеснения за бъдеща политическа зависимост.

Промените в основния закон се разглеждат на 3 четения. За да бъдат приети, те трябва да бъдат подкрепени от поне 3/4 от всички народни представители, тоест 180. Ако това не се случи, но проектът събере поне 160 гласа, той се поставя за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от 5 месеца. При новото разглеждане предложението се приема, ако за него са гласували не по-малко от 160 народни представители. /БГНЕС