Въпреки пролетния дъжд, лазарките в село Бистрица тръгнаха по къщите още от сутринта на Лазаровден, носейки чадъри, но и усмивки, предаде репортер на БГНЕС. 

Облечени в традиционни носии и украсени с венци и накити, момичетата спазиха обичая и внесоха празнично настроение в домовете на местните хора.

Преди да започнат обиколката си, лазарките се събраха и изпълниха традиционни песни, както повелява обредът. Според народната традиция именно те са единствените, които имат право да пеят и танцуват по време на Великденските пости – време, в което иначе се изисква въздържание.

Лазаровден, който тази година се отбелязва на 4 април, е един от най-ярките пролетни празници в българската традиция. Той съчетава християнската символика за възкресението на Свети Лазар с древни вярвания за събуждането на природата и началото на новия живот.

По традиция лазарките обхождат всяка къща в селото, пеят песни за здраве и благополучие на семейството и играят лазарско хоро. Всяка песен е специално наречена за конкретен член на домакинството. Стопаните от своя страна ги даряват с яйца и други дарове, които момичетата по-късно си поделят.

Обичаят има и дълбоко символично значение. В миналото участието в лазаруването е било важен преход за момичетата – знак, че вече са пораснали и готови за нов етап в живота. След този ритуал те са можели да се момеят, да се появяват на събирания и да привличат вниманието на ергените.

Днес в Бистрица традицията се пази жива, най-вече благодарение на местното читалище и усилията на по-възрастните жени, които предават песните и обредите на младите. Подготовката започва седмици по-рано, като момичетата учат песни, танци и разпределят ролите си.

Освен лазаруването, празникът е свързан и с други обреди. Днес се откъсват върбови клонки, които ще украсят домовете за утрешния празник Връбница (Цветница). В някои райони се извършват и поминални ритуали в памет на починалите близки.

Въпреки дъжда, лазарките в Бистрица показаха, че традицията е по-силна от времето, и че българският дух продължава да живее чрез песните, танците и обичаите, предавани от поколение на поколение. |БГНЕС