Соларната енергетика изисква баланс и активно включване на гражданите. Соларните мощности в България надхвърлят вече 4 GW през 2025 г., което се равнява на 4 ядрени реактора.

Това заяви в интервю за БГНЕС д-р Мария Трифонова, преподавател в Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Д-р Трифонова подчерта, че разпространението на соларните мощности е скочило много, особено след енергийната криза. „Първата вълна беше свързана с инвестиции на индустриални компании и на големи бизнеси, които чрез инсталацията на соларни панели се опитаха да си смекчат последствията и изключително високите цени за купуване на електрическа енергия от пазара. След това забелязахме и нов тип инвеститори – големи комерсиални проекти и комбинация между соларни мощности и батерии, които изцяло разчитат на пазарен арбитраж“, уточни икономистът. 

Тя коментира дали съществува риск от дисбаланс за енергийната система заради соларните мощности. „Това е може би един от недостатъците на променливите източници на възобновяема енергия, каквито са вятърът и слънчевата енергия. При слънцето имаме доста изявен профил на производство със сериозни пикове в рамките на деня, поне 5-6 месеца през годината и съответно никакво производство в тъмната част на деня. При вятъра също, макар че той не е толкова предсказуем, също може така да се предвиди някакъв профил. Съответно, когато навлизат много големи дялове от тези източници в системата, тя се управлява и променя драстично. Това, което носи стабилност, са различните източници на гъвкавост. Трябва да търсим допълняемост на волатилни ВЕИ мощности, системи за съхранение и трансгранична свързаност. Виждаме едни по-различни цели, които трябва да бъдат заложени в управлението на енергийната система, а не да се разчита толкова и само на базов и постоянен поток на производство на енергия“, обясни д-р Трифонова.

В момента ситуацията е доста динамична, въпреки че България има Национален план „Енергетика и климат“, който до голяма степен очертава тази амбиция за нови инвестиции във ВЕИ, за да може в някакъв момент те да заместят замърсяващите мощности като въглища. 

Д-р Трифонова посочи, че има чисто икономическа логика и инвестиционен интерес, който се дължи на спадащите цени на оборудването, с което се произвежда енергия от слънце и вятър. „През последните 20 години цената на фотоволтаичните панели е спаднала над 10 пъти, а при вятъра е малко по-специфично, защото тези проекти много зависят от конкретната локация. Понякога не е задължително инвестиционните разходи да означават по-добра рентабилност на проекта. Виждаме и все по-големи турбини, които произвеждат все повече, но инвестиционните разходи на ветрогенераторите са спаднали за последните 20 години почти 4-5 пъти. Инвестициите в базови мощности, разработването на големи централи като ТЕЦ-ове и ядрени централи, стават все по-скъпи и доста по-несигурни поради най-различни фактори. Това променя цялостната логика на пазара и съответно прави по-трудно инвестирането в базова енергия“, подчерта експертът.

С навлизането на повече ВЕИ виждаме „позеленяване“ на микса, с което намаляват разходите за закупуване на въглеродни емисии – това са квоти за замърсяване. „Виждаме промяна на пазарната логика и много инвестиционни проекти, които са изцяло на частни инвеститори. Икономиката води до това все по-голям дял възобновяема енергия да навлиза в енергийния микс и да задоволява потребителските нужди“, каза икономистът и добави, че днес ситуацията е различна от тази през 2012-2015 г., когато се разчиташе на преференции. 

Д-р Трифонова коментира и къде се намира България по развитие на ВЕИ в Югоизточна Европа.  В тази връзка тя сравни нашето положение с това в Гърция.

„От гледна точка на политики Гърция има много амбициозна стратегия. Те имаха много ясна цел за затваряне на техните въглищни мощности по икономически причини. Атина не разчита на ядрена енергия. Освен инвестиции във вятърни паркове и соларни мощности, стимулират гражданите да инвестират в соларни мощности за собствено производство, нещо, което липсва в България. От гледна точка на политика и ясна визия, Гърция определено е една крачка пред България. Гледайки какво се случва в България в момента, тук водещи са бизнесът, индустрията и разработчиците на соларни проекти. Не смея да кажа, че България се справя зле от гледна точка на „позеленяване“ на енергийния микс. Това обаче не е планирано, което създава и своя дисбаланс“, отбеляза икономистът.

Д-р Трифонова посочи, че има рискове при разработването на всякакъв тип енергийна инфраструктура. „Гражданите стават много чувствителни към все по-широкото разпространение на соларни панели и енергийна инфраструктура, която е видима за тях, и стават по-чувствителни по теми, свързани с екология и използване на земеделска земя. Зараждат се всякакви митове, свързани с възобновяемата енергия“, каза тя.

Според нея най-големият мит за соларната енергия е, че соларните панели се инсталират върху земеделски земи, което не е точно така: „Много е трудно да промениш статута на една първокласна земеделска земя и съответно много често такъв тип проекти се случват върху земя, която не се използва за земеделски нужди. Гледайки какъв процент от цялата земеделска земя в България е необходим, за да се задоволят всичките ни енергийни нужди, това е някакъв единичен процент – може би 5%. Разбира се, хората се притесняват“. 

Икономистът определи като риск и това, че в България пропуснахме възможността да включим хората. „Соларната енергетика позволява гражданите да бъдат включени активно в този енергиен преход със собствени инвестиции. Това не го направихме в България, което е една от причините за по-ниско социално приемане на този тип технологии“, заяви д-р Мария Трифонова. І БГНЕС