Тя е помощник-директор на Центъра за културни ценности (CCV, Университет на Лийдс), член на Комисията за култура и олимпийско наследство (Международен олимпийски комитет) и бивш член на комисията за избор на Европейска столица на културата (ECoC) – номинирана от Европейска комисия.

Беатрис е в челните редици на изследванията върху реториката, въздействието и дългосрочното наследство на ръководените от културата интервенции за регенерация от 1999 г. насам, провеждайки теренна работа върху културното измерение на всяко издание на Олимпийските игри от Сидни 2000 г. насам и изследвайки средните до дългосрочните наследства на всяка Европейска столица на културата от стартирането на програмата през 1985 г.

Тя ръководи и е автор, наред с други, на Impacts 08: Европейска столица на културата Изследователска програма (Uni. Liverpool, 2005-2010), 30-годишната оценка на Програмата Европейски столици на културата, Фактори на успеха (Европейски парламент, 2013 г.), Международната рамка за добри практики в изследванията и предоставянето на ЕСК (Европейска комисия, 2010 г.) и Оценката на Олимпиадата по култура в Лондон 2012 г. (Институт на културния капитал, 2013 г. ).

БГНЕС разговаря с д-р Гарсия за фестивалите и градската трансформация на фестивала A to Jazz в София:

БГНЕС: Наистина съм впечатлен, и не само аз, от работата, която сте свършили - четейки в уебсайтовете, вие сте ангажирани с воденото от културата възстановяване на градовете. Когато дойдохте в София, какво видяхте тук, особено във връзка с фестивала, който се провежда A to Jazz и семинара Music Talks и всички събития, които се случват тук. Какви са първите ви впечатления?

Д-р Бестрис Гарсия: Ами, пристигнах вчера и имах възможност да се разходя из парка и да видя откриването на фестивала A to Jazz. И очевидно първото впечатление, което изпитах беше това: събиране на общностите от различни хора, които предполагам, че са от София, но също така и от други места, които искат да споделят този момент с пикници, в различните зони за разхлаждане и палатки. Така че това беше наистина красива гледка, фантастично време, добро местоположение, спокойна атмосфера и добра връзка и с културната програма, на фона на която се случваше всичко.

БГНЕС: Като наистина световноизвестен специалист, вие започвате да работите по културно възстановяване на градската среда още в Сидни 2000 по олимпийската културна програма, а след това изучавате наследството на европейския град на културата Глазгоу 1990 г. Трябва да спомена и Пловдив. Българският град Пловдив също беше световна столица на културата, споделяйки я с друг град. А София, мисля, че никога не е била. Но Вие казахте, че сте била преди около 20 години тук. Какви разлики виждате? И виждате ли някаква регенерация в областта на културата?

Д-р Бестрис Гарсия: Ами това винаги е въпроса и аз все още искам да пообиколя София и да видя пространството и усещането. Инициативите, които споменахте, било то олимпийски игри, европейска столица на културата, наистина дават възможност да се преобразят местата, да се накарат цели градове да си зададат въпроси за това кои са, а не кои искат да бъдат. Конкретно в случая със София съм любопитна да видя как се развива разговорът по отношение на културната стратегия за града, доколко различните събития се разглеждат като значими, за да се оформи това мислене за бъдещето. Защото, когато говорим за термина "регенерация", а това е дума, която стана много популярна през 90-те години на миналия век и началото на новото хилядолетие, трябва да мислим как всяка възможност за трансформация, можем да я направим по начин, който да е възможно най-полезен за много, много различни общности, а не да се разглежда като може би опасна промяна, която е от полза само за малцина.

Имаме и термина "джентрификация", който има положителни, но и отрицателни асоциации. Така че винаги в моите разговори и с всички градове, с които съм работил през последните 25 години, голямото внимание, което обръщам към политиците, към корпоративните организации, към университетите, към културните дейци, е колко е важно да се обединим, за да разработим трансверсална програма, която наистина да отчита възможно най-много аспекти. Икономическият дневен ред, разбира се, също е много важен. Важна е, обаче, и социална програма. Също така екологичната програма и програмата за устойчивост на вашия град и онези области, които имат отношение и към вашата идентичност.

Символичната страна на преобразяването и регенерирането ви. | БГНЕС