Бабинден е празник на жените, които довеждат живота на този свят. Това заяви в интервю за БГНЕС етнологът д-р Анелия Овнарска, с която разговаряме по повод празника Бабинден.

„Не бих могла да поставя точно начало откога се отбелязва, защото това е празник на жените, които довеждат живота на този свят, т.е. жените, които помагат при раждане. Откакто свят светува има някой, който да помага по време на раждане на родилката, особено ако раждането е тежко. Вярвам, че тази почит към тези знаещи, вещи жени датира много назад във времето“, каза тя и отбеляза, че днес празнуваме точно тези хора, които наистина помагат по време на раждане - докторите-гинеколози и акушерките.

Днес честитим празник и на собствените си баби, което е хубаво, изтъкна етнологът и добави: „Нека да има почит към тези стари жени, но празникът е на акушерките.“

В нашето съвремие приемаме тази жена в ролята ѝ на баба, т.е. майката на майката, но в традиционната култура, когато се каже баба, това е по-скоро жената, която има по-специални особености – не тази обикновена баба във всяка къща, а тази, която знае как да приложи някакви билки за лечение, как да помогне по време на бременност, как да води едно нормално раждане, обясни още д-р Овнарска.

По думите ѝ акушерката е централната фигура в празника Бабинден, именно защото тази баба е точно акушерката. „Когато в традиционната култура говорим за бабуване, това значи израждането на бебето. Бабата е акушерката – тази вещата, знаеща жена“, поясни тя.

Обикновено се смята, че всяка по-възрастна жена има уменията и знанията да помогне, но една или две жени в даденото населено място са тези, които наистина могат да помогнат в критични случаи, когато нещо не е както трябва и те са тези баби, които са на почит, заради които празнуваме Бабинден.

Бабинден е част от един цикъл на празници, които почитат водата, водната стихия, водата като елемент от първосътворението, обърна внимание етнологът и посочи, че това са празниците Йордановден, Ивановден и Бабинден. „Има поливане, ритуално измиване, къпане на всичките тези дни. На Йордановден се къпят мъжките рожби, мъжете, които са с нов социален статус, т.е. встъпили в брак през предишната година. На Ивановден пък младите булки, малките момиченца и идва ред на бабите, на тези вещите жени, които довеждат живота в човешкия свят и се получава чисто митологична връзка – мъжкото начало, женското начало и раждането“, обясни д-р Овнарска.

Къпането на бабата е част от ритуалността за Бабинден. По обредно-магичен начин, като се поливат ръцете на тази жена, това е вид пречистване. „С лекотата на водата и част от обредността е бабата акушерка да държи сапун и поливайки ръцете ѝ, този сапун се плъзга в легена с вода и по този начин тя нарича леко да е раждането, да се раждат повече деца с лекота“, разказа етнологът.

В различните етнографски области има разлики в отбелязването на Бабинден, като те по-скоро са свързани с регионални различия от типа на традиционно облекло, местна музика, местна храна. „Празничността е свързана, от една страна, с ходене на гости и отдаване на почит от страна на майките, родилките, които носят дарове на бабата акушерка и съответно от бабата акушерка, която пък е подготвила дарове и за малките дечица, които е изродила, и за майките им. В зависимост от регионите тези дарове биха могли да са различни. След това следва една празнична трапеза, веселба – там има разлика в храните. Но смисълът на празника е еднакъв навсякъде в цялата етническа българска територия“, допълни д-р Овнарска.

Бабинден е момент, в който се събират само жени – и млади, и възрастни. „Това е моментът, когато са отделени само жени и старите имат възможността да предадат уменията, знанията, мъдростта си на младите и доста често под формата на закачки, нецензурни приказки, тип вицове, песни, както се казва, народен и блажен фолклор“, разказа още етнологът.

На въпроса какво е онова, което е карало родилките да се доверяват толкова много на жените, които ги израждат, д-р Овнарска отговори, че в традиционната култура родилките са доста млади жени, особено когато за първи път раждат, те нямат опит, пък и за всяка съвременна жена е малко страшно, когато е първо раждане и винаги има нужда от някой, който да я наставлява. „Не дай Боже, да се случи тежко раждане, да има някакъв проблем – това са жените, които наистина са знаели, тези баби наистина са били майсторки бебето да дойде на бял свят и майката да остане жива, пък и бебето да оцелее“, добави тя.

Вярвам, че има такава празничност навсякъде, защото във всяка стара култура, каквато всъщност е и българската култура, има почит към жената, към майката, сподели етнологът. В културата ни в миналото има знак за равенство между бабата, която бабува и Богородица, освен това има и етнографски записи, от които става ясно, че тези жени са казвали: „Аз помагам на родилката, моите ръце стават ръцете на Божията майка, на Богородица.“

В заключение д-р Овнарска добави: „Бих искала ние като съвременни хора малко по-често да се обръщаме към мъдростта на традициите, защото нашата традиция е много практически насочена и отбелязвайки конкретен празник, да потърсим информация и да се обърнем към миналото, към традиционния начин на празнуване.“

Традиционно на Бабинден се подаряват кърпа и сапун, но на акушерката ѝ е достатъчно признанието, благодарността и многото деца, които през нейните ръце са дошли в нашия свят. | БГНЕС