COVID-19: От носа, в дробовете, и направо в мозъка

За първи път от откриването на коронавируса международен екип от учени успя да заснеме в реално време как вируса се разпространява в тялото и поразява органите. Новите открития ще бъдат полезни в търсенето на най-ефективната терапия срещу заразата, предаде Газета.ру.

Когато изследват ефекта на SARS-CoV-2 върху тялото, учените обикновено разчитат на симптоматични прояви или резултати от аутопсия. Съвременните технологии обаче позволяват да се проследи разпространението на инфекцията и появата на нейните огнища в тялото в реално време.

Екипът включва учени и изследователи от САЩ, Канада и Германия, които тестват разпространението на SARS-CoV-2 при мишки, както и как антителата се борят с вируса. Изследванията им са публикувани в списание Immunity.

Биолуминесцентната диагностика е технология, базирана на въвеждането на ДНК в тялото с помощта на генетично редактиране или вирусен вектор, който е отговорен за производството на протеини, способни да луминисцентират. Това позволява неинвазивно наблюдение на биологичните процеси в организма.

„За първи път успяхме да визуализираме разпространението на SARS-CoV-2 в живо животно в реално време и, което е важно, да идентифицираме местата, които антителата трябва да насочат, за да спрат инфекцията“, казва специалистът по инфекциозни болести Прити Кумар от Yale School of Medicine, един от авторите на изследването.

Биолуминесцентните маркери са били проследени с помощта на микроскопия. Така те успяха да запишат разпространението на SARS-CoV-2 в тялото на експериментални мишки в реално време. Изследванията сочат, че когато вирусът влезе в носа, той се размножава там, след което се премества в белите дробове, а след това и в други органи.

В първия ден вирусът се размножава в носната кухина и достига до белите дробове. На третия ден той се размножава достатъчно, за да се разпространи в други органи, на четвъртия ден достига до мозъка. Около шестия ден вирусът достигна мозъка, вследствие на което мишките умират.

За да разберат как антителата, получени от човешката плазма, действат в тялото срещу вируса, изследователите ги инжектират в мишки преди или след инфекцията. В първия случай антителата предотвратяват разпространението на вируса, а във втория антителата се справят с вируса около третия ден след инжектирането им.

Изследователите се надяват, че техният опит ще бъде полезен при по-нататъшното проучване на разпространението на SARS-CoV-2 и други инфекции, както и при търсенето на нови лечения. /БГНЕС

Последвайте ни и в google news бутон