Свети Иван Рилски, наричан Рилският чудотворец е избран за покровител на миньорите и на град Перник. За първи път като такъв е бил честван през 1903 г. по инициатива на миньорите, а от 1994 г. 19 октомври е обявен за Ден на града.

В центъра на града до Двореца на културата се намира и паметникът на Свети Иван Рилски, който е открит през 2008 година, на празника на Перник. Скулптурата е дело на известния творец Минчо Тодоров.

Според житието на светеца, той е роден около 876 година в с. Скрино, Бобошевска община, област Кюстендил. Селото е разположено в Руенската планина, най-северната част на Влахина планина, близо до река Струма. Светецът живее по времето на княз Борис – Михаил, цар Симеон Велики и цар Петър. Като младеж до 25 годишна възраст е бил пастир. Решен да се отдаде на богоугоден живот и богослужение, той постъпва в близкия манастир „Св. Димитър”. В манастира той се отдава на заложбите си за духовно-съзерцателен живот, научил четмо и писмо, получил образование и познание от свещените и богослужебните книги. Св. Йоан приема монашество, но не остава за дълго в манастира. Той се стреми към уединение и съзерцание. След като се подвизава на различни места, се установява във високата и сурова планина Рила, наричана Рилската пустиня. Там се изявява като отшелник и праведник и основава манастир, който съществува повече от 1000 години. 

Преди смъртта си Преподобният Йоан отива на пълно уединение, където написва своето „Завещание”. Почива сам на 18 август 946 година и е погребан в притвора на храма, в каменна гробница, която е запазена до днес. Около 980 година нетленните му мощи, по негово откровение, са извадени и пренесени в град Средец (София). Предполага се, че тогава е направена канонизацията на Св. Йоан.      

През 1183 г. унгарският крал Бела III, при война с Византия, завладява Средец и отнася мощите на Св. Йоан в своята столица Гран (Остергом). 

От София – подир 20-годишно пребиваване тук българският цар Асен, пренася мощите на св. Йоан Рилски в своята столица Велико Търново в 1196 година. А след като България е завоювана от османците, подир други 274 години пребиваване в Търново, монасите на обновения Рилски манастир пренасят светите мощи в своята обител в 1469 година, където те почиват и до сега. 

Наричан още приживе „ангел  господен” и „небесен жител”, св. Йоан Рилски е небесният покровител на България. Към името му неизменно се добавя Чудотворец – заради чудесата, извършвани от него – преди и след като напуща земния свят. До нас са достигнали 16 жития на светеца. Най-старото е от XII век – т.нар. „Народно (безименно) житие”.

Една от най-разпространените легенди рисува образа на св. Йоан Рилски, като безсребреник и чудотворец от ранга на самия Христос. Това е преданието за цар Петър Благочестиви и желанието му да види отшелника. 

Ролята на обединител и покровител на българите е една от чертите на фолклорния образ на св. Йоан. Както и способността да побеждава стихии и болести. В зависимост от фолклорната област, светецът бива назоваван различно – освен Иван се среща също Йован, Ован, Алия. Последното име, според учените загатва, че му се приписват свръхестествените способности на библейския пророк Свети Илия. На границата между реалност и мистика са неизброимите легенди за случаите на изцеление. | БГНЕС