Чекотинският манастир "Св. Архангел Михаил" се намира на 27 километра североизточно от Ботевград и на 15 километра от Правец, в поречието на река Малък Искър. Според преданието, Светата обител е основана по времето на Второто българско царство — в края на XII и началото на XIII век. Манастирът е разположен в близост до историческата крепост Боженишки Урвич и споделя нейната съдба при османското нашествие.

С падането на България под османска власт, манастирът е разрушен от преминаващите турски войски. Животът в обителта е възстановен в края на XVI век. В този период Чекотинският манастир, заедно с близкия Етрополски манастир „Варовитец“, подпомага развитието на книжовна дейност и просветителска работа.

През XVIII и началото на XIX век манастирът отново е подложен на изпитания. Периодът на кърджалийските набези принуждава монасите да напуснат обителта, но преди това те затрупват църквата с пръст, за да я запазят от разрушение. Този акт на съхранение позволява храмът да се запази в оригиналния си вид до наши дни.

Възраждането на манастира продължава през XIX век, когато в него се заселват монахини. Те, с помощта на местното население, изграждат училищна сграда за децата от района. В периода на националноосвободителните борби манастирът също играе роля. През 1871 г. в село Калугерово, разположено само на два километра от манастира, Васил Левски основава таен революционен комитет. Съществува предание, според което Левски се е укривал в манастира, като е използвал тайния изход, водещ към битовата сграда и оттам към близката гора, за да избегне преследване.

Чекотинският манастир е известен и със своята активна книжовна дейност през османския период. Преписването на богослужебни книги е било основна дейност в обителта, която е поддържала културната връзка с Етрополската книжовна школа. Част от старите ръкописи обаче са унищожени при пожар в началото на 90-те години на XX век.

Сред архитектурните особености на църквата „Св. Архангел Михаил“ се откроява запазената тайна врата, водеща към подземен тунел. Смята се, че той е използван като скривалище по време на османските гонения, както и от революционери като Васил Левски.

На територията на манастира се намира аязмо с изворна вода, за която съществуват предания, че притежава лечебни свойства. Легендите разказват, че по време на епидемии от чума водата е помагала на местните жители. Аязмото и малкото водопадче в близост до него продължават да привличат поклонници и туристи.

След Освобождението, манастирът преминава през нови трудности, особено след 1945 г., когато Църквата е подложена на репресии от комунистическата власт. В този период грижите за обителта са поети от монаха дядо Пахомий.

През 1981 г. в манастира пристига дядо Генадий като игумен. Той започва мащабно възстановяване на обителта, изгражда ново манастирско крило, в което е включен параклисът „Св. Генадий Цариградски“. Впоследствие, след пожар в старата сграда, е построена нова, която придава на манастира днешния му облик в края на 90-те години.

В началото на XXI век обителта изпада в лошо състояние до идването на сегашния игумен отец Михаил. Започва нов етап на възстановяване, включващ основен ремонт на църквата, реставрация на стенописите и иконостаса от XVIII век, дело на тревненските майстори. Иконите са реставрирани, като сред авторите им се открояват Йоан Иконописец от Самоков и хаджи Иванчо от Габрово. Със средства от дарители са извършени и множество строителни дейности, включително изграждането на голям паркинг и укрепителни съоръжения, необходими поради свлачищния характер на района.

Чекотинският манастир е обявен за недвижима културна ценност и археологически паметник от 1987 г., което го утвърждава като значим обект от националното културно наследство.

Днес манастирът остава важен духовен център, съчетаващ история, култура и религиозно значение. І БГНЕС