"Юридическите лица могат да правят доброволни вноски в полза на централния бюджет за целите на подкрепа на финансирането на публични инвестиции, заложени в държавния бюджет" - този текст е записан в преходните разпоредби на проектозакона за държавен бюджет.

В понеделник Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) разгледа проектобюджета. Синдикатите изразиха принципната си подкрепа, но представиха конкретни искания, работодателите също изразиха резерви, но подкрепят законопроектите и на трите бюджета заради Еврозоната. Вчера Министерски съвет внесе проектобюджета в деловодството на Народното събрание. Още днес в Подкомисия за контрол на публичните средства към НС ще бъде представена информация от Фискалния съвет относно проекта на бюджет на Република България за 2025 г.

Според новата разпоредба фирмите ще могат да правят доброволни вноски към хазната в подкрепа на публични инвестиции. Иначе казано, пише в. "Сега", фирмите ще могат да правят директни дарения, при това на централния бюджет, който не е достатъчно прозрачен и се управлява от Министерския съвет. Не се предвижда никакъв лимит за сумите, които ще могат да се даряват и антикорупционни правила, които да гарантират, че срещу даренията не стоят насрещни облаги.

Изданието уточнява, че за скандалните текстове в проектобюджета писа първо Glasove.com и цитира: 

§ 4. (1) Юридическите лица могат да правят доброволни вноски в полза на централния бюджет за целите на подкрепа на финансирането на публични инвестиции, заложени в държавния бюджет.

(2) Вноските по ал. 1 се превеждат по сметката за приходите по централния бюджет на Националната агенция за приходите, по която се внасят сумите по чл. 103, ал. 4. Внесените суми по ал. 1 се признават за данъчни цели при определяне на корпоративния данък по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане в размер на 1/3 от тях за всяка от следващите три календарни години, независимо от чл. 26, т. 7 от същия закон. Когато внесените суми по ал. 1 не са отчетени като счетоводен разход, за целите на определяне на корпоративния данък с тях се намалява счетоводният финансов резултат в размера и за срока по изречение първо.

Подобен текст не фигурира в предходния проект на бившия служебен министър Людмила Петкова и се появява за пръв път в този проект, уточнява още "Сега". В момента няма никаква яснота за мотивите, с които се предлага промяната. Внимателният прочит на текста показва и че няма никакви гаранции, че няма да се отвори широка врата за корупция и конфликт на интереси.

Направените дарения към бюджета за подкрепа на публични инвестиции ще се признават за данъчни разходи извън съществуващия в момента списък, при който е позволено приспадането им. В момента закона за корпоративното подоходно облагане допуска приспадане за данъчни цели на дарения, направени към точно посочени получатели. За тези дарения освен изрично посочен бенефициент има и лимити. Така например за данъчни цели се признават суми в размер на до 10 на сто от печалбата, ако даренията са направени в полза детски градини и училища, социално слаби лица, БЧК и други. Най-големият лимит - за признаване на дарения в размер на до 50 на сто от счетоводната печалба, е за суми, дадени на НЗОК за лечението на деца. | БГНЕС