Чао, България, Джирото ще запомни твоето гостоприемство, градовете ти с древни корени и големи мечти, щедро зелената ти природа и огромното ти, страстно участие. А ще го запомнят и Пол Мание, новият феномен на спринтовете, и Гилермо Томас Силва, младият уругваец в розово. Третият етап, от Пловдив до София, потвърди интереса на българите към колоезденето и тяхното трогателно присъствие (250 хиляди души вчера в столицата), и утвърди Пол Мание — „другия Пол“, както го наричат французите, влюбени в Сейшас. 22-годишният спринтьор на Soudal Quick-Step изпревари на финала Джонатан Милан, но олимпийският шампион този път остави впечатлението, че е във възходяща форма и загуби, защото неговият „влак“ не се появи навреме и защото сгреши в преценката на момента. Още в Неапол той ще има възможност да си върне победата.

Желанието да спечели на всяка цена и очакванията, които се бяха натрупали около него, му изиграха лоша шега. В Бургас, в първия етап, неговият „влак“ се загуби и Милан похарчи много сили, за да остане в челните позиции, но впечатлението е, че накрая имаше по-малко сили от Мание. Отборът му се разпадна и вчера, а Джонатан не можа да разчита на верен подготвящ спринтьор като олимпийския шампион Симоне Консони. Първата грешка беше, че не затвориха атаката на тримата бегълци, която остана опасна до последните 500 метра. Това повлия на организацията на спринта. А за спринтьор, който обича правите финали и много високите скорости, подобни вариации често са проблем. Да, защото Милан имаше сили. Но остана сам, тръгна прекалено рано (на 300 метра преди финала), защото смяташе да влезе пръв в последния завой, а после да „изяде“ правата отсечка с характерното си, все още несъвършено люлеещо движение. Така обаче той на практика поведе спринта за Мание, който се оказа изключително умел в хаоса на финалните метри. Неговите качества на акробатичен атлет се проявяват най-добре, когато максималната скорост не достига крайни стойности. В такива ситуации той се стрелка като риба в своя аквариум.

Докато Милан загуби подкрепата на верните си съотборници от Lidl-Trek, Мание можеше да разчита на помощта на колегите си от Soudal Quick-Step. Отборът, ръководен от изключително способен и всеотдаен спортен директор като Давиде Брамати, след напускането на Ремко Евенепул е възстановил напълно своето фламандско ДНК — както в историческите времена на Лефевере. Истинска бойна машина за еднодневни състезания. И не е случайно, че Мание е смятан за потенциалния нов Том Бонен. Трудно е сега да се каже дали Пол ще може да печели Големите класики като Том, но основите са налице. Мание има мощна и същевременно лека физика. Миналата година, в дебютния си сезон при професионалистите, той спечели 19 състезания (само Тадей Погачар имаше повече). Разбира се, това бяха „по-малки“ надпревари, но в днешното колоездене всяка победа има значение, а двете етапни победи в това Джиро са истинска диплома за класа.

България ни помогна да открием този спринтьор с гарантирано бъдеще и подари страници от велосипедната история на Уругвай чрез Томас Силва, който вчера се движеше уверено сред лидерите. Но ни показа също така, че Йонас Вингегор няма търпение да изясни — или по-скоро да оцвети в розово — нещата. И че Джулио Пелицари е готов да отговори подобаващо. В събота, на едно кратко, но стръмно изкачване, което двамата дуелисти превърнаха в истинска планина, те дадоха първи знак за възможностите си. Приятно ни изненада страстта и компетентността на България — страна, която няма традиции в колоезденето, но има огромен „глад“ за този спорт. Утре ще потеглим от Катандзаро по-богати на информация и емоции.

-------------------------------------------------------------------------------------

Пиер Бергонци, La Gazzetta dello Sport