Необичайно силни ветрове и по-топли океански води вероятно са причинили бързия спад на морския лед около Антарктида през последните години, показва ново научно изследване.

Докато арктическият лед намалява постепенно, Антарктида следва различен модел. Ледената покривка достига рекордни нива през 2015 г., но само две години по-късно се срива до исторически минимум.

Климатичните модели дълго не успяваха да обяснят този „неочакван и рязък спад“, отбелязва международен екип учени в изследване, посветено на явлението.

Причината е от ключово значение, тъй като антарктическият морски лед играе важна роля за океанските течения, екосистемите и глобалния климат, като отразява слънчевата енергия обратно в атмосферата.

В публикация в списание „Нейчър Клаймът Чейндж“ учени, ръководени от Тео Спира от университета в Гьотеборг, посочват, че загубата на лед е резултат от комбинация от фактори, а не от една конкретна причина.

Сред основните фактори е отслабването на слой от студена вода под повърхността, който обикновено действа като бариера срещу по-топлите води от дълбините.

„През зимата на 2015 г. бурите в Южния океан бяха необичайно силни, което отслаби защитния ефект на студения воден слой и доведе до продължителна загуба на морски лед около Антарктида“, заяви Спира.

Обикновено води с различна температура и соленост не се смесват лесно, а се подреждат на слоеве - процес, известен като стратификация.

Тази естествена защита е позволила на леда да достигне рекордни стойности до 2015 г., когато мощни ветрове и бури разбъркват Южния океан.

„Бурите през 2015 г. раздвижиха водните маси, по-топлите води се смесиха със студения слой, защитата изчезна и ледът започна да се топи с рекордни темпове“, обясни Спира.

Той подчерта, че разбирането на тези сложни процеси е от решаващо значение за по-точни прогнози за бъдещото влияние на антарктическия лед върху климата и глобалните метеорологични модели. | БГНЕС