Това разказа в интервю за БГНЕС д-р Бояна Минчева, ръководител на направление „Опазване на ръкописно-документалното наследство“ в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“.

С нея разговаряме по повод изложбата „Под закрилата на святото“, която съчетава книгите на двете основни религии, битували на Балканите векове наред – християнството и исляма.

„Има такива практики много разпространени на Балканите, в които религиозни текстове на исляма се изписват с арабски графични знаци и след това се предоставят на християни, за да им послужат като силно средство. Известни са и обратните варианти – славянски християнски текстове се изписват и полагат на съответен носител, за да послужат като силно средство за мюсюлманите“, каза д-р Минчева и добави, че двете религии съществуват толерантно и се възприемат като нещо свято, независимо от това кой каква религия изповядва.

Всички текстове, образи и композиции, които изграждат святото, са свързани със свещените книги на исляма и християнството – това са Библията и Корана. „Текстове от тях, както и различни структурни части, влизат в изграждането на тези свещени защитни формули, влизат в изображенията, вграждат се в изображенията в символни конструкции и по този начин се създават носителите на защита и закрила както за лично, така и за колективно ползваме“, обясни Минчева.

Молитвите в исляма и молитвите в християнството са изградени от стиховете на Библията и от сурите на Корана. „Всеки изследовател би могъл да открие за себе си поле за нови проучвания, а обикновеният човек би могъл да наблюдава еднаквости и да търси специфики“, каза ръководителят на направление „Опазване на ръкописно-документалното наследство“.

На въпроса какво е общото между исляма и християнството, Минчева отговори, че когато вярващият се обръща за помощ и закрила към светия текст, той я получава. „Вярата е тази, която отключва вратата на чудото“, допълни тя.

Свитъкът повтаря по форма кръга и представлява нещо като символична преграда между хаоса и подреденото пространство. Той се възприема и като аналог на Богородичния пояс и затова много често се използва като защитно средство за жена, която е в деликатно положение – бременност, и особено по време на раждане, когато изходът е много важно да бъде успешен.

Интересен факт е, че свитъкът е много употребяван през вековете и в двете религии почти по аналогичен начин и затова твърде малко от тях са се запазили поради физическото му износване.

Витрините, в които има оригинали, съдържат интересни документи и по своята форма, а и по своите размери. „В тях е включена най-малката книга, съхранявана в Националната библиотека – това е издание на молитвата „Отче, наш“ на 7 езика, което е с размери 3,5 на 3,5 мм“, отбеляза Минчева.

Книгите на християнството обикновено попадат във фонда на библиотеката след като служители на отделни църкви и манастири са поканени да ги предоставят, в замяна на което ще получат нови такива за извършване на богослужението.

По друг начин, обаче, попадат в библиотеката ислямските книги. В хода на Руско-турската освободителна война (1877 – 1878 г.) османците не успяват да си вземат документите от архива към местните османски администрации. Манускриптите, показани в изложбата – Коран и други текстове, най-вероятно са останали в наследство от османски библиотеки, които също са били тук. Другият голям масив пристигна през 1931 г. с един прословут случай с вагони, изпратени за претопяване тук, купени от българска фирма за претопяване, но когато идват в България, те са спасени от историци и архивисти. Понастоящем те са така преплетени, че трудно може да се посочи кой конкретен документ от кой точно масив е.

Изложбата „Под закрилата на святото“ може да бъде разгледана от посетителите на Националната библиотека до 19 септември т.г.

„Уверена съм в това, че всеки ще почувства святото в обкръжението на експонатите и в центъра на тази изложба“, заключи Минчева. | БГНЕС