Бившите футболисти показват по-високи нива на депресия и тревожност, както и съобщават за повече затруднения с мисленето и вземането на решения в сравнение със здрави хора, които не са играли професионално футбол, според ново изследване.

Първоначалните резултати от проучването показват, че близо една трета от 142-мата бивши професионални футболисти, включени в него, са имали симптоми, достатъчно сериозни, за да бъдат класифицирани като клинична депресия, в сравнение с едва 9% от контролната група. При тревожността 42% от футболистите са достигнали прага за наличие на проблем, срещу 25% при хората, които не са играли футбол.

„Макар че не открихме ясни разлики между бившите футболисти и хората, които не са играли футбол, при стандартните когнитивни тестове, видяхме значителни разлики в симптомите (като тревожност и депресия), съобщени от участниците, както и при изследванията на мозъка“, заяви Кали Линч Грейс, водещ автор на проучването.

Тя добави, че резултатите показват, че може да има измерими ефекти върху здравето на мозъка при бивши професионални футболисти още в средна възраст, много преди обичайно да се проявят заболявания като деменция, съобщи „Евронюз“.

В изследването са участвали 142 бивши професионални футболисти на възраст между 30 и 60 години: 126 мъже, които са играли най-малко три години като професионалисти на пълен работен ден, и 16 жени, състезавали се в първите две нива на женския футбол във Великобритания.

Те са били сравнени с 56 здрави души на сходна възраст, които не са имали история на контактни спортове, военна служба, травми на главата или неврологични проблеми.

Проучването, проведено от учени от Имперския колеж в Лондон и представено на Международната конференция на Асоциацията за борба с Алцхаймер (AAIC) през 2026 г., също така установява, че бившите елитни футболисти съобщават за понижена способност да планират, да се концентрират, да решават проблеми и да изпълняват ежедневни задачи в сравнение с хората, които не са практикували този спорт.

Тези разлики обаче се проявяват само когато хората описват собствените си усещания; реалните тестове за памет и мислене не показват ясна разлика между двете групи.

Сканиранията с магнитен резонанс разкриват различия в структурата на мозъка между някои бивши футболисти и здравата контролна група, като при футболистите има данни за намален мозъчен обем.

Изследователите обаче подчертават, че макар по-силно изразените симптоми и промените в обема на мозъчни структури да могат да насочват към свързана с травми невродегенерация, са необходими допълнителни изследвания, за да бъде това доказано категорично.

„Проучвания като това могат да помогнат на играчите, лекарите и спортните организации да разберат по-добре потенциалните рискове и да обмислят как спортът може да стане по-безопасен, като същевременно позволят на хората да правят информиран избор“, каза Мария К. Карийо, главен научен директор на Асоциацията за борба с Алцхаймер.

Милиони хора по света играят футбол всеки ден и макар всяка физическа активност като цяло да е полезна за здравето, този спорт може да бъде и източник на травми на главата.

Играчите са изложени на повтарящи се удари в главата както при умишлено, но по-слабо интензивно удряне на топката с глава, така и при тежки сблъсъци с тялото на противник или със земята.

„Като проследяваме участниците във времето, се надяваме да разберем по-добре как повтарящите се удари в главата могат да повлияят на дългосрочното здраве на мозъка. Това също ще помогне да се намерят начини за намаляване на потенциалните рискове в спорта“, обясни Томас Парк от Британския изследователски институт за деменция. | БГНЕС