Бившият председател на Конституционния съд Хашим Кълъч основател на управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието (AKP) и бившият министър на образованието и Хюсеин Челик, остро разкритикуваха турската съдебна система и президентския модел на управление.

Според тях настоящата система като „катастрофа“ и предупредиха за задълбочаваща се ерозия на основните права. По време на конференция в Анкара, озаглавена „Политиката трябва първо да се промени“, организирана от Платформата за демокрация, двамата подчертаха, че в страната има нарастваща съдебна криза и отслабване на демократичните механизми при президентската система, въведена след конституционния референдум през 2017 г.

Кълъч заяви, че свободата на изразяване в Турция значително се е влошила, като подчерта, че обществото е преминало от упражняване на правото на свободно слово към прибягване до това, което той нарече "правото да мълчиш“.  Той добави, че преди конституционните изменения от 2010 г. е съществувало разбиране, което ограничава вярата в частната сфера, но след това това се е трансформирало в насърчаване хората да пазят мислите си за себе си, което постепенно стеснява свободата на изразяване. Кълъч разкритикува и Конституционния съд за това, което определи като „плахо и тревожно поведение“ при нарушения на права, предупреждавайки, че неспособността му да наложи авторитет върху по-нисшите съдилища подкопава утвърдения му либерален подход и доверието на обществото в съдебната система. "Нарушенията, установени от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), трябва да бъдат прилагани смело и несправедливостите трябва да бъдат отстранявани. Проблемите, свързани със съдебната система, вече не са въпроси, които могат да бъдат отлагани“, добави той.

Изказванията на бившия председател идват на фона на продължаващ спор относно отказа на Турция да изпълнява решенията на ЕСПЧ, включително по знакови случаи като този на бизнесмена Осман Кавала, който остава в затвора въпреки решение от 2019 г., че задържането му е произволно и политически мотивирано. Кавала наскоро предупреди в изявление, публикувано от сайта T24, че аргументите на Турция пред съда в Страсбург отразяват „опасно“ разбиране за правосъдие, наподобяващо конспиративните доктрини от сталинската епоха, и заяви, че продължаващото пренебрегване на правата на човека нанася сериозни щети на правната система на страната.

Подобни опасения бяха изразени и по случая на задържания кюрдски политик Селахатин Демирташ, чието освобождаване многократно е отказвано въпреки редица решения на ЕСПЧ, установяващи нарушения на правата му. Правни експерти и адвокатски колегии подчертават, че такива решения са задължителни както по международните конвенции, така и по конституцията на Турция.

Критици твърдят, че неизпълнението на решенията на висшите съдилища отразява по-широк модел на политическо влияние върху съдебната система, особено в случаи, свързани с опозиционни фигури. Турските власти отхвърлят тези обвинения и твърдят, че съдебната система действа независимо. Опозиционни политици през последните години са били обект на редица разследвания, задържания и арести, което според критиците е опит за потискане на несъгласието и отслабване на изборните съперници.

На същата конференция Челик директно атакува президентската система, като заяви, че тя е подкопала институционалния професионализъм и отчетността. "Когато лидерите концентрират властта в ръцете си, принципите на заслугите и компетентността изчезват“, каза той и добави: На тяхно място идват абсолютна лоялност и подчинение. Критиката към партийния лидер се възприема като предателство. Челик определи настоящата система като несъвместима с демократичното управление. "Тази т.нар. турски тип президентска система се оказа катастрофа за Турция“, заяви той. „Вие сте президент и имате партия. Казвате каквото искате за опозицията, но когато те отговорят, това се приема като обида към президента,“ каза той.

Турция премина от парламентарна към изпълнителна президентска система след референдума през 2017 г., като по този начин предостави широки правомощия на президента Реджеп Тайип Ердоган и премахна много от традиционните механизми за контрол и баланс, според критиците. I БГНЕС