Битка при Ахелой е средновековна битка, случила се на 20 август 917 година край река Ахелой, днешният град Поморие, и тогавашната крепост на Несебър, между българските войски, водени от Цар Симеон Велики, и ромейските войски, водени от Лъв Фока. Не малко хронисти са определяли сражението като „битката на века“, припомня БГНЕС.

Тя е спечелена от българите, като ромейската (бел.ред. византийската) армия е разгромена чрез жестока победа. Тази победа бележи един от най-мащабните тактически успехи и сражения на България, но и на цялото европейско Средновековие. След битката България официално става хегемон на Балканския полуостров и се превръща във водеща държава в Европа.

Битката на цар Симеон при Ахелой не е първият сблъсък на българите с войските на Източната Римска империя (бел.ред. – Византия), като предходни са сменянето на търговските тържища от Константинопол в Солун, военните демонстрации в Тракия, обсадата на Константинопол от Симеон и други. 
 
След сключването на мирен договор от Източната римска империя с арабите с цел да си подсигурят източната граница, ромеите се заемат да съберат армия от цялата империя, с която да разгромят българската държава. Направени са опити за привличане на сърбите, маджарите и печенегите като съюзници на ромеите срещу българите, но поради ловката дипломация на Симеон тези опити на ромеите остават неуспешни.

След като Лъв Фока, който е един от най-добрите стратези и главнокомандващи от ромейска страна, се отправя към България, цар Симеон мобилизира българската армия и войските се срещат при Ахелой. Има различни данни за числеността на войските и от двете страни; най-вероятно от българска страна армията е била около 15 000 войници, срещу 30 000 войници от ромейска страна. Според Йоан Скилица и други историци тези цифри са много по-големи и са от порядъка на две армии от по 60 хиляди души, или общо 120 хиляди души са били воюващите от двете страни. Точните данни не са изяснени до този момент, но развоят на битката е известен на историците. Когато ромейските войски стъпват на българския бряг, те се разполагат в полето, докато вероятно българските войски се разполагат по местните височини. В хода на сражението, когато двете армии се сблъскват, Лъв Фока включва всичките си резерви и разтяга много боевата линия, като по този начин Симеон вижда възможност да разбие ромейската войска. Включвайки резервите си и лично себе си в боя, Симеон влиза отстрани на ромеите и поетапно ги разгромява чрез сеч. Много малка част от ромейските войници успяват да се спасят, а Лъв Фока успява да избяга с кораб през крепостта в Месембрия. Така битката завършва с победа за българите.

Половин век след битката историкът Лъв Дякон лично посещава мястото, където е била разбита ромейската войска, след което пише: „И сега още може да се видят купищата кости при Анхиало, гдето тогава позорно била посечена бягащата войска на ромеите“. Теофан Континуатус описва битката при Ахелой, като пише: „стана кръвопролитие, каквото не се бе случвало от векове“.

Интересен факт за битката е, че първият водосвет на знамената е отслужен по времето на цар Симеон I преди битката при Ахелой през 917 година. До падането на България под османско робство, преди всяка битка, която води българската войска, се извършва водосвет.

„Битката при Ахелой е доказателство, че България е била велика сила и че възходът на една държава може да бъде постигнат от образован владетел със стратегическо мислене, което защитава интересите на страната и народа му“, са думи на проф. Пламен Павлов.

Битката при Ахелой остава едно от най-големите сражения в средновековната европейска история. Тя показва могъществото на българската държава в ранния X век и утвърждава мястото на страната ни като хегемон на Балканския полуостров и водеща и основна сила на европейския континент. | БГНЕС