Първото си думи Бистра Льошевалие направи развълнувано пред БГНЕС.

„Изпитвам страх и вълнение, как хората ще посрещнат изкуството ми, това ще бъдат срещи с непознати за мен хора и вълнението е голямо“, споделя Бистра Льошевалие.

Голямата част от изкуството, което ще видят българите, е сътворено по време на живота ѝ във Франция, за където тя заминава през 1960 г. „Изпитвах най-различни емоции докато творях, понякога съм доволна и пея, плача, емоциите са най-различни“, обясни авторът.

Тя коментира, че винаги докато твори присъства музиката, а любимата ѝ е тази на Моцарт, след което благодари на страната ни и на Националната галерия за поканата да представи своето изкуство.

Яна Братанова, която е куратор на изложбата, заяви пред БГНЕС, че част от изложбата ще бъде и мащабната инсталация „След“ на Бистра Льошевалие, която е непоказвана досега. „Тя символизира бъдещето. Посетителите в същата тази зала ще видят нейния авторски текст озаглавен „Синята планета“, в който тя говори за онова ново, светло бъдеще, което винаги се издига над разрухата“, уточни Яна Братанова и добави: “Неслучайно посетителите ще видят и тези дървени летви, които символизират тази разруха, но тя има и една друга мечта-Бистра мечтае за планета, в която няма раси, а всички жители на Земята стават жители на тази синя планета”, сподели кураторът на изложбата.

Яра Бубнова, директорът на Националната галерия, заяви пред БГНЕС, че нарича тази изложба „Ретроспективата на Бистра“, липсващото в нашата история на изкуство. „Тя е един уникален за нас скулптурен минималист и трябва да обърнем внимание колко интересно тя борави с формите и повърхностите. Формите са винаги органични, някак произлизащи от тялото, фактурите са абсолютно идеални, нещо направено с ръце, но като че ли идващо от другия свят“, смята Яра Бубнова.

Тя подчерта, че Бистра Льошевалие рисува блестящо и в галерията те представят част от кариерата ѝ свързана с Франция-от средата на 70-те години на миналия век до най-новата ѝ работа, което е направено специално за залите на Националната галерия. „Неслучайно една от ранните серии на Бистра се казва „Прозорец“, това е метафората за вечната ѝ мечта да види какво става в България и по света“, подчерта директорката на Националната галерия.

Тя сподели, че Бистра много красиво работи с цвят, защото използвайки този обикновени и нескъпи материали тя съумява и с цвета да им придава вида на майстор и на кукленска пластмаса. „Тя работи и със слама, с обикновени летви и в много от нейните неща има способността въпросите да се решават по женски-ефикасно и на вид лесно. Това е огромно събитие за нашата художествена сцена“, добави Яра Бубнова.

Бистра Льошевалие е родена в София през 1933. След 15 септември 1946 баща й изчезва безследно. В началото на 1950-те тя е приета в Националната художествена академия. По време на следването си е отстранена, като й е отказан достъп до учебното заведение. Решена да продължи образованието си с надеждата баща й да се върне и да види скулптурите й, Бистра Льошевалие завършва специалността „Скулптура“ през 1962. Тези години определя като „черен период“ в живота си.

От средата на 1960-те се установява в Париж, където започва да излага активно в редица знакови галерии и да работи по свои проекти за публични пространства във Франция. Изявите й не остават незабелязани от френската критика. Сред пишещите за нея през годините са Ален Оден, Дени Каминад, Дора Валие, Жак дьо Лонгвил, Мишел Пенсон и Себастиен Дубински. Положителните отзиви и категоричните изяви разширяват кръга от галерии по света, с които тя работи и до днес.

През годините осъществява множество самостоятелни и съвместни изложби в Япония (Кобе, Киото, Осака, Нишиномия). Работи с известните художници Такесада Матсутани и Садахару Хорио, водещи членoве на легендарната японска авангардна група „Gutai“. С Такесада Матсутани излага в галерия „Rosa Turetsky”, Женева.

Изкуството на Бистра Льошевалие присъства във фондовете на престижни световни галерии и частни колекции: Националния фонд за съвременно изкуство (FNAC),Париж (Франция);фондацията „Toms Pauli”, Лозана (Швейцария); Националната галерия, София (България); Дарителския фонд „Enseigne des Oudin“, Париж (Франция); галерията „Rosa Turestky“, Женева (Швейцария); колекцията „Yoko Hoshida”, Киото (Япония); колекцията „Horio“, Кобе (Япония) и др.

Изложбата ще бъде част от Националната галерия до 20 октомври. | БГНЕС