Очевидно е, че офанзивата, свързана с идентичността и целия дневен ред, който Белград „щампова“ към Черна гора, ще набират скорост. Целта на сръбския режим е ясно заявявана няколко пъти в медиите, които той контролира. С всички средства трябва да се предотврати това границата между Черна гора и Сърбия да стане и граница на Европейския съюз (ЕС) и на частната държава на братята Вучич. Черна гора като държава и народ трябва да бъде върната в „братската прегръдка“ на великосръбската организирана престъпност, която продължава политиката от 90-те по по-фин начин и под ново име – Сръбският свят.

По същата задача работят върхът на Сръбската православна църква (СПЦ) с оперативни лица на терен, криминалните картели и част от така наречените сръбски политически партии в Черна гора. Към тях могат да се добавят и сръбски осъзнати „гражданисти“ от други партии в управляващата коалиция. Общият знаменател, който координира работата на всички, е Агенцията за сигурност и информация (БИА) на Република Сърбия, наследница на печално известната УДБА. Това е публично и подробно описано в текста на „Вечерне новости“ от края на август 2024 г., редактиран от Милорад Вучелич. Вучелич е известен като военен пропагандист на Слободан Милошевич от 90-те, който сега служи на Вучич. В това начинание те получават обилна помощ от Русия и нейните служби, но и от части от бившия режим на Мило Джуканович, в чийто интерес не е Черна гора да стане държава, освободена от престъпност и корупция. Неотдавнашното публикуване на файловете „Епстийн“ показа, че проектът на Джуканович за частна държава е имал силна подкрепа от Русия и нейните оперативни лица в ЕС.

Манифестът на БИА и възхвалата на тогавашния ѝ началник на оперативната дейност Марко Парезанович в „Новости“ се появиха само няколко месеца след като Черна гора затвори временните и получи окончателните критерии за затваряне на всички глави с Европейската комисия (ЕК) през юни 2024 г.

Веднага след получаването на окончателните критерии от ЕК последва изнудване към премиера Милоико Спаич от страна на блока „За бъдещето на Черна гора“ (ЗБЧГ), чийто носител е Милан Кнежевич, да бъде приета резолюция за Ясеновац, за да се развалят отношенията с Хърватия и да се постигне блокиране на затварянето на главите. Същата резолюция Александър Вучич по-рано не искаше да приеме в сръбския парламент „за да не навреди на европейското бъдеще на Сърбия“. Затова председателят на черногорския парламент Андрия Мандич получи задачата да бъде формален инициатор на резолюцията в своя дом. Донякъде намерението успя. Хърватия блокира глава 31, която се отнася до външната политика, отбраната и добросъседските отношения. След това броят на споровете с Хърватия рязко нарасна за радост на Белград.

Стигна се и до истински пробив на идентичностните истории на партиите на Вучич, преди всичко Демократическата народна партия (ДНП) на Кнежевич около статута на сръбския език в Черна гора и промяната на знамето. Едновременно с това бяха лансирани множество панихиди за четнически касапи и реабилитация на нацистки колаборационисти отпреди и по време на Втората световна война. Докато град Загреб премахва имената на улици на лица, които са дори косвено свързани с колаборационисткия режим на НДХ, Плевля получава площад на патриарха на СПЦ Варнава Росич, открит поддръжник на Адолф Хитлер и неговата политика. Става дума за единствения плевлянчанин, за когото Хитлер лично е изказал съболезнования през 1937 г.

Части от властта в градове, управлявани от партията на Кнежевич и Мандич, открито празнуват сръбски държавни празници, ходят на поклонение в Белград като в своя държава-майка, възхваляват братята Вучич и обичат да бъдат в компанията на престъпници, близки до братята. Медии на Вучич в Черна гора още миналата година започнаха открита кампания срещу ЕС. Държавната администрация, нереформираното правосъдие, полицията и другите служби в Черна гора се разпадат по всички шевове.

Този натиск от Сърбия не се хареса дори на всички черногорски сърби. Черногорско-приморският митрополит Йоаникий Мичович започна да се дистанцира от режима на Вучич. Миналата година той подкрепи студентските протести в Сърбия и заедно с още пет епископи на СПЦ в писмо до патриарха се разграничи от обидния речник на сръбската църква срещу студентите. По-късно той косвено се извини за своето изказване в Лиевча поле в Босна и Херцеговина, като каза, че не е имал намерение да оправдава или възхвалява четнически престъпления. Той призова и да бъде създаден институт, който независимо и безпристрастно да изследва всички престъпления от Втората световна война и следвоенния период. Най-много Белград му се разсърди за това, че публично и недвусмислено подкрепи влизането на Черна гора в ЕС. Неговият колега – никшичко-будимлянският епископ Методий Остойич – заради това беше издигнат в ранг митрополит и още по-силно започна античерногорска пропаганда и възхвала на Вучич.

И лидерът на Нова сръбска демокрация (НСД) и председател на парламента Андрия Мандич започна да се дистанцира от Първото семейство на Сърбия. Неговите самостоятелни международни изяви и приеми на високо равнище в Израел, Великобритания, Испания, Брюксел и т.н. задействаха алармите на сръбската държавна сигурност. Вучич публично обяви Кнежевич за „водач на сръбския народ в Черна гора“. Неговите медии и служби насочиха острието срещу митрополит Йоаникий и Мандич с руска помощ. Съобщение на руската външна разузнавателна служба (СВР) срещу Вселенската патриаршия, както скоро се показа, имаше за основна цел дискредитирането на Йоаникий, когото заподозряха в тайни договорки с Цариград и църковен сепаратизъм. От перото на някой си Владимир Вукович се публикуват текстове в медиите на режима, с които се атакува Андрия Мандич, от когото се очаква да „пази сръбската чест“ заедно с тях, които служат на господаря Вучич. Изпраща му се публично послание какво се очаква от него. В това се включват и някои журналисти „по произход“ и директно от Черна гора, които приветстват излизането на Кнежевич от властта, докато Мандич приравняват със севернокорейския лидер, който обича креслото.

Предупреждения към Мандич идват и от собствената му партия. Общинският съвет на Жабляк тази седмица прие заключение, че освен държавното знаме върху обществените институции на тази община да бъде поставена и трикольора като „символ на сръбския народ“. Заключението беше предложено и единодушно подкрепено от съветниците на НСД, заедно с коалиционните партньори „Дурмиторска инициатива“ и „Демократите“. Според НСД трикольора е исторически и културен символ на народа, който съставлява мнозинството от населението в Жабляк (52,6%). Кметът на Жабляк Радош Жугич заяви, че решението не застрашава суверенитета на Черна гора. Така черногорският трикольор с герба от времето на Кралство Черна гора ще бъде напомняне за историческия континуитет и различните идентичности на гражданите. Че става дума за политико-пропагандно инженерство с външно влияние, говори фактът, че според преброяването от 1981 г. сърбите в Жабляк са били едва 0,5%. Всички предишни преброявания сочат наличието само на една идентичност – черногорската. От общината заявиха, че знамето и заключението са послание към държавните власти да намерят „общ език по въпросите на идентичността“.

Премиерът Спаич представи в края на 2024 г. инициатива под името „Барометър 26“ с четири основни принципа. Един от тях е прекратяване на фокуса върху поляризиращи въпроси, които забавят процеса на интеграция в ЕС. Документът беше приет от правителството като платформа за европейска интеграция с цел завършване на преговорите за членство в ЕС до края на 2026 г. И ДНП, и Социалистическата народна партия (СНП), която уж е гражданска партия, подкрепиха „Барометър 26“ заедно с всички други „сърби“.

ДНП и другите партии на Вучич подкрепиха и пространствения план за колектора в Ботун няколко пъти. ДНП в контактите си с посолствата на ЕС се закле, че подкрепя влизането на Черна гора в Съюза.

Когато намигнат господарите от Белград, всичко това вече не важи. По време на протестите в Зета около колектора беше забелязано присъствието на престъпници и агенти в служба на сръбската държавна сигурност. Същите „грижовници“ по-рано бяха забелязвани в униформи в Чачиленд и в общини в Сърбия, където се провеждаха местни избори, за да сплашват местното сръбско население да гласува за Вучич.

Нито премиерът, нито гражданската част на властта все още нямат адекватен отговор на мрежовите усилия Черна гора да бъде извадена от европейския път. Маските отдавна паднаха. | БГНЕС

------- 

Анализът на черногорския публицист Йово Мартинович е публикуван в списание Монитор.