България работи активно за удължаване на конкурентните газови маршрути по т.нар. Вертикален газов коридор, който свързва Гърция с Украйна и има стратегическо значение за доставките на природен газ в региона. Това заяви заместник-министърът на енергетиката Теодора Георгиева, предаде репортер на БГНЕС.

Срещата е събрала на едно място ключови представители на европейските институции, регулатори и международни партньори, за да бъдат обсъдени бъдещите доставки и конкурентните маршрути за природен газ, стана ясно от думите на заместник-енергийния министър.

„Вертикалният газов коридор е от ключова важност за нас и за доставките към Украйна“, подчерта Георгиева.

Три конкурентни маршрута за доставки на газ

Заместник-министърът посочи, че в момента се обсъждат три основни маршрута, които създават конкурентна платформа за доставки на втечнен природен газ от различни източници.

„Имаме три маршрута – през Сидерокастро до Украйна, през Александруполис и IGB до Украйна и трети – през доставките от Азербайджан“, обясни тя.

По думите ѝ целта на проведената среща е била да се убеди Европейската комисия, че валидността на тези маршрути трябва да бъде удължена в условията на енергийна криза.

„Успяхме да убедим Европейския съюз, че има смисъл валидността на тези маршрути да бъде удължена максимално, особено в такива кризисни времена“, заяви Георгиева.

Очаква се валидността им да бъде продължена първоначално с три месеца, а впоследствие да придобият по-постоянен характер.

Нови пазарни продукти за доставки на газ

Европейската комисия предлага и адаптиране на търговските продукти по коридора, така че те да се предлагат не само на месечна база, но и на тримесечна и годишна.

„Всички оператори трябва активно да работят, за да може до средата на април тези предложения да бъдат готови, така че от юли продуктите да имат по-перманентен характер“, каза заместник-министърът.

Според нея това ще създаде стабилна платформа за конкурентни доставки на втечнен природен газ, включително от САЩ и други доставчици.

Разширяване на капацитета на газовата инфраструктура

Георгиева подчерта, че България играе ключова роля в развитието на коридора. Сред основните инфраструктурни проекти са разширяването на връзката при Сидерокастро и проекта при Негру вода, които се реализират от Булгартрансгаз.

„Ще имаме възможност да увеличим капацитета от Гърция от 5 на 10 милиарда кубически метра, което е изключително важна стъпка за целия коридор“, обясни тя в отговор на въпрос на БГНЕС.

Разширяване се планира и при интерконектора между България и Гърция – от 3 на 5 милиарда кубически метра годишно.

„Така през Трансбалканския газопровод можем да пренасяме до 10 милиарда кубически метра, което ще бъде огромна стъпка и България е двигател на този процес“, заяви Георгиева.

Азербайджан остава ключов партньор

Заместник-министърът коментира и възможността за увеличаване на доставките на газ от Азербайджан.

„Около 40% от количествата газ за България идват именно от Азербайджан“, посочи тя в отговор на въпрос на БГНЕС дали е възможно увеличаване на доставките на газ от Азербайджан.

В момента страната получава около 1 милиард кубически метра годишно по договор с SOCAR и партньорите ѝ.

„Нашето партньорство с Азербайджан е от ключова важност и цените, които постигаме, са доста по-конкурентни“, каза Георгиева.

Растящ интерес към коридора

По думите ѝ вече има интерес от компании за използване на капацитета на Вертикалния газов коридор.

„Виждаме интерес, основно от американски компании, но и от други доставчици“, уточни тя.

Според Георгиева значението на проекта ще нараства още повече в контекста на европейската политика за намаляване на зависимостта от руския газ.

„Ролята на Вертикалния газов коридор е стратегическа и затова трябваше да действаме бързо в тази кризисна ситуация“, подчерта заместник-министърът.

Ядрената енергетика остава ключова за България

Георгиева коментира и последните изказвания на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за ролята на ядрената енергетика.

„България отдавна знае, че ядрените мощности са ключови базови мощности за енергийния микс“, заяви тя.

По думите ѝ страната продължава да работи по редица проекти в тази област, включително по нови ядрени технологии.

„Хубаво е, че виждаме повече разум и практичност в европейските политики в условията на енергийна криза“, заключи Георгиева. І БГНЕС