В момента в България има констатирани 14 огнища на шарка по дребните преживни животни. 2204 животни са умъртвени. Има издадени 12 акта за обезщетения за тези 14 огнища. За последните две огнища не са издадени актове за обезщетения. 

Това заяви изпълнителният директор на БАБХ д-р Светлозар Патарински, който е на изслушване във временната парламентарна комисия за проверка и установяване на факти и обстоятелства относно констатираните огнища на чума и шарка по дребните преживни животни на територията на България, предаде репортер на БГНЕС. 

Карантинните зони, които са въведени, съобщи Патарински, са в областите Стара Загора, Хасково, Сливен, Кърджали, Пазарджик, Благоевград, Смолян и София-област. 

Той уточни, че обявено огнище за чума във Велинград обхваща цялата област Пазарджик. 

Съставени актове за принудителни умъртвени животни са 513, като обжалваните са пет. 508 са влезлите в сила актове, а 496 са неизплатени актове за умъртвени животни. 

12 броя са неизплатените актове към момента, наложени от БАБХ, добави още Патарински. 

По думите му в 3-километровата зона във Велинград все още не са извършени клинични прегледи. 

Депутатът от „Продължаваме промяната – Демократична България“ Ивайло Шотев попита Патарински защо след като самият той е казал, че служителите са си свършили перфектно работата, те са отстранени, при което изпълнителният директор на БАБХ отговори: „Колегите не са уволнени, така че в момента върви вътрешна проверка, която е стандартна процедура в агенцията. Те са отстранени, но не са уволнени. Оценката в резултат на тази проверка в момента се изготвя. Ние извършваме вътрешна независима проверка от централно управление на агенцията.“ 

Стоян Таслаков от „Вързаждане“ отправи въпрос към Патарински за вторите 105 взети проби, част от които са изпратени в лабораторията в Монпелие, и защо има разминаване между тях. Изпълнителният директор на БАБХ бе категоричен, че са изпратени проби от първите и от вторите взети изследвания. Той поясни, че първите са въз основа на които е обявено огнището, което е задължителна процедура за верификация. „Към първите, и вторите проби на едни и същи животни са потвърдени от Монпелие“, добави Патарински. 

Андрей Чорбанов от „Има такъв народ“ изрази мнение, че нещо в процедурните правила трябва да се промени. 

Патарински обясни, че самият регламент и решение на Европейската комисия (ЕК) дава право и възможност живи животни, които не са от това огнище, да бъдат насочени към незабавно клане. „Презумпцията е тези животни да не напускат карантинната зона и когато няма констатирано заболяване на определени животни от зоната, може да се пристъпи към незабавно колене“, допълни той и уточни, че в 20-километровата зона се прави обследване на животните, като е започнато отвън навътре. 

Нямаме подадени сигнали за влизане и излизане на животни, каза още изпълнителният директор на БАБХ и отбеляза, че екипи на агенцията извършват прегледи. „Командировани са екипи в страната. От тази седмица има осигурена логистична подкрепа в област Пазарджик. И преди бяхме осигурили, но тогава бяхме възпрепятствани и бяхме спрени. Няма отстранени колеги в централно управление“, подчерта той. 

Патарински е категоричен, че мерките, които трябва да предприеме БАБХ, биват извършвани по необходимост. „В момента в 20-километровата зона кръвни изследвания не се взимат. Там се извършват клинични прегледи и то на животни, които проявяват някакви симптоми. При голяма част от отговорните животновъди срещаме съдействие и подкрепа“, заяви той. 

Като абсолютно внушение Патарински определи твърдението, изразено от Драгомир Стойнев от ИТН, че пробите, изпратени в Монпелие, са абсолютно компрометирани. 

Главният санитарен инспектор на България доц. д-р Илиян Костов призова членовете на комисията да прочетат целия регламент на ваксинацията. „Трябва да мислим за интересите на държавата. България е един от износителите на бяло саламурено сирене, което е доста скъпоплатено. Тук не говорим за едно стадо, а колко са ни непреките загуби като държава“, каза той. 

Преди изслушването на изпълнителния директор на БАБХ, адв. Яничка Методиева, представляваща животновъдите от Велинград, посочи, че клинична картина няма и умрели животни няма. Тя поиска комисията да излезе с доклад, че са налице основания за сезирането на прокуратурата за извършването на изследвания и издаване на заповед без да има клинична основа за умъртвяване на животните. 

Атанас Мавродиев, активен гражданин по случая в община Велинград, също подчерта, че няма предоставени документи за диагностициране на чума по дребни преживни животни във Велинград, както и че няма умрели животни и клинични случаи. „До ден-днешен няма установено заболяване на животните. Самите фермери са принудени да държат овцете затворени, което създава предпоставка за обездвижване на животните. Мрак и мракобесие, тъмнина цари в БАБХ“, категоричен е бе той.  | БГНЕС