Астрономи откриха напълно нов вид планета извън Слънчевата ни система, която притежава огромен океан от разтопена скала под повърхността си. Това откритие преобръща съществуващите системи за класифициране на далечни планети.

Новата планета, наречена L 98-59 d, е изследвана с данни от космическия телескоп „Джеймс Уеб“, комбинирани със сложни компютърни модели. Тя обикаля около малка червена звезда на около 35 светлинни години от Земята и притежава големи запаси от сяра, заровени дълбоко под глобален магмен океан, установиха изследователите.

Проучването, ръководено от астрономи от Оксфордския университет, предполага, че в галактиката съществуват много повече екзотични, досега неизвестни видове планети.

„Това откритие предполага, че категориите, които астрономите използват в момента за описание на малките планети, може би са прекалено опростени“, заяви водещият автор д-р Харисън Николс от катедрата по физика в Оксфордския университет.

Повечето малки екзопланети попадат в една от две категории: скалисти светове с едва забележима атмосфера или океански планети, покрити с дебел океан. Но L 98-59 d не отговаря на нито едното описание. Вместо това тя изглежда, че принадлежи към изцяло нов клас планети, богати на сяра, с разтопено ядро.

Въпреки че е приблизително 1,6 пъти по-голяма от нашата планета, L 98-59 d има изненадващо ниска плътност. Екипът използвал сложни компютърни симулации, за да проследи еволюцията на планетата в продължение на почти 5 милиарда години. Като съпоставил тези наблюдения от телескопи с подробни модели на вътрешността и атмосферата ѝ, те научили за процесите, които протичат дълбоко в недрата на планетата.

Наблюденията показали, че атмосферата ѝ съдържа газове със сяра, като например сероводород. А вътрешността на планетата е доминирана от супердълбок океан от разтопена силикатна скала с дълбочина от хиляди километри.

Този магмен океан действа като резервоар за сяра, бавно освобождавайки я в атмосферата в продължение на милиарди години. Магменият океан поддържа гъста водородна атмосфера, съдържаща газове като H₂S. Без този океан звездната рентгенова радиация би изтрила атмосферата с времето.

„Макар че е малко вероятно тази разтопена планета да поддържа живот, тя отразява огромното разнообразие на световете, които съществуват извън Слънчевата система. Тогава можем да си зададем въпроса: какви други видове планети чакат да бъдат открити?“, отбеляза д-р Николс.

Изследователите интегрирали наблюденията от телескопа с детайлни симулации на планетарната еволюция, за да възстановят историята на планетата за период от близо 5 милиарда години. Те също така разгледали как радиацията, излъчвана от самата L 98-59, предизвиква химични реакции в атмосферата, произвеждайки серни газове.

Настоящото разделение на екзопланетите на класове може да е прекалено опростено, тъй като може да съществуват много повече видове планети със свои собствени, различни химически и физични свойства. Разбирането на магмените океани е важно, защото те са сред най-ранните етапи в еволюцията на скалистите планети, включително Земята.

Симулациите сочат, че планетата е започнала със значителни запаси от летливи вещества и вероятно първоначално е приличала на по-голяма планета от типа на Нептун. С течение на времето тя се е охладила, загубила част от атмосферата си и се е свила. Тъй като магмените океани съставляват основата на всички скалисти планети, включително Земята и Марс, по-доброто им изучаване може да ни даде представа за ранното развитие на нашата собствена планета.

Съавторът проф. Реймънд Пиерхумберт катедрата по физика на Оксфордския университет каза: „Вълнуващото е, че можем да използваме компютърни модели, за да разкрием скритата вътрешност на планета, която никога няма да посетим. Въпреки че астрономите могат да измерват само размера, масата и атмосферния състав на планетата от разстояние, това изследване показва, че е възможно да се възстанови далечното минало на тези извънземни светове – и да се открият видове планети, които нямат еквивалент в нашата Слънчева система“.

Откритието отваря вратата към откриването на цяла популация от подобни светове, богати на сяра, в цялата галактика. С новите мисии и данни от телескопа „Джеймс Уеб“ учените се надяват не само да картографират разнообразието на световете извън нашия, но и да усъвършенстват своите модели за това как тези планети са се формирали и еволюирали, както и да установят кои от тях биха могли да поддържат живот. | БГНЕС