Археолози идентифицираха ароматната древна рецепта, която е запазила египетска благородничка, която е била мумифицирана около 1450 г. пр.н.е., и са я пресъздали, съобщи "ScienceAlert".

Напредъкът в технологията за химически анализ позволи откриването на отделни вещества в остатъците от балсам от някога запечатаните "буркани", в които са се съхранявали мумифицираните органи.

Мумифицирането в древен Египет е най-добрата форма на изкуство за запазване телата на висшестоящи личности в продължение на близо 4000 години.

Тези сложни погребални практики са ни известни благодарение на оставените артефакти.

„Ароматът на вечността“ представлява нещо повече от аромата на процеса на мумифициране“, отбеляза археологът Барбара Хубер от германския институт по геоантропология „Макс Планк“.

„Той олицетворява богатото културно, историческо и духовно значение на погребалните практики на древния Египет“, каза Хубер.

Благородничката, дойката на фараона Аменхотеп II, имала елитен статус, което се вижда от титлата й „Украшение на краля“ и присъствието й в гробницата в Долината на царете.

Сложността на балсамите, използвани за съхранение на органите й в четири отделни буркана, също говори за нейното високо положение.

Наречена Сенетнай, древната фигура представлява мистерия, чакаща да бъде разгадана, откакто бурканите са открити през 1900 г.

Хубер и колегите му използват комбинация от газова хроматография и масспектрометрия, за да изследват шест проби от балсам от два от бурканите, в които някога са били съхранявани белите дробове и черния дроб на Сенетней.

Резултатите показват, че балсамите са използвани върху други мумии от същия времеви период.

Пчелен восък, растителни масла, животински мазнини и смоли, произхождащи от иглолистни дървета, според Хубер и екипа, са тайните на добре запазената мумия.

Изпитите също така са открили кумарин, съединение с растителен произход, което придава възхитителен аромат на ванилия на сместа.

„Предишни анализи предполагат, че древноегипетските балсами за мумифициране са съдържали ограничен набор от съставки преди Третия междинен период (около 1000 г. пр. н. е.), като са ставали по-сложни с времето“, пишат авторите.

Разнообразие в съотношенията на веществата във всеки буркан, който съдържа органите на Сенетнай, също беше открито.

Бурканът, в който са били белите дробове на Сенетнай, съдържа две съставки, които не се намират в другия, единствена по рода си рецепта, която предполага, че балсамиращият агент е пригоден за отделните органи.

В съответствие с чертите на високопоставена жена, изглежда много съставки в балсамите на Сенетнай изискват транспортиране от екзотични места извън Египет.

Един такъв луксозен балсамиращ агент е лариксол, от смолата на иглолистните дървета. Друга открита ароматна смола вероятно идва диптерокарпови дървета, открити в Индия и Югоизточна Азия, или смола от дървета Pistacia, растящи около средиземноморския бряг.

„Тези сложни и разнообразни съставки, уникални за този ранен период, предлагат ново разбиране за сложните практики на мумифициране и широкообхватните търговски пътища на Египет“, смята египтологът Кристиан Льобен от музея Аугуст Кестнер в Германия.

Пробите са на 3500 години, така че изследователите не могат да изключат възможността за процеси на разграждане или неравномерно смесен или разпределен балсам, причиняващ разликите в съставките между бурканите.

Други скорошни находки за мумифициране обаче подкрепят тяхната хипотеза за специфични за органите рецепти.

„Аналитичната химия е в състояние да хвърли значителна светлина върху идентифицирането на съставките, включени в древните балсами“, отбеляза екипът.

Предстояща изложба в датския музей Moesgaard ще включва пресъздадения древен аромат, давайки на посетителите рядката възможност да усетят аромата на миналото. /БГНЕС