Страните от Г-7 наложиха таван на цените на руския петрол, но Москва има възможност да го заобиколи. Освен това, тя би могла да използва връзките си в глобалния юг. Това би представлявало "реална заплаха" за ефективността на санкциите.

Тази зима, която вероятно ще бъде по-мека от обичайното, донесе желаното облекчение на континента, който само преди няколко месеца беше заплашен от проблеми с енергийните доставки с екзистенциални размери. Тези проблеми продължават да съществуват, като много европейци изпитват неизбежните трудности на прекомерната зависимост от руския газ. За щастие коридорът на възможностите, в който Русия може да използва контрола си върху енергийните доставки, за да постигне изгодно за себе си политическо решение на украинския конфликт, става все по-малък. Зимата настъпи и Европа се справя с нея - макар и не без трудности.

В Европа най-големият печеливш от меката зима е Германия - двигателят на европейската икономика. Тя внасяше от Русия над 40% от природния си газ и планираше да увеличи зависимостта си от него, като пусне в експлоатация газопровода "Северен поток 2". Военните действия на Москва направиха това невъзможно и сега Германия се насочи към по-надеждни чуждестранни източници на втечнен природен газ. Тази неочаквана диверсификация на доставките, която се оказа спасителна за Германия, е от полза за много европейски производители и енергийни компании, като Conoco Phillips и EnBW Energie Baden-Württemberg.

Докато Германия изгражда терминали за внос на втечнен природен газ, близостта на Испания и Португалия до Северна Африка им позволява да използват собствените си съоръжения за втечнен природен газ. Тъй като цените на природния газ на Иберийския полуостров са значително по-ниски, отколкото в Северна или Източна Европа, разширяването на капацитета за производство и разпределение ще превърне Магреб в жизненоважен енергиен мост за Европа.

Въпреки дългосрочните ползи от разширяването на енергийната инфраструктура от Иберийския полуостров към останалата част на Европа, Франция остава упорита. За ужас на останалата част от Европа президентът Еманюел Макрон се противопоставя на изграждането на газопровод от Испания и Португалия, защото Париж иска да продава ядрената си енергия.

Междувременно европейските лидери изглежда са открили съюзник в лицето на Азербайджан, който пусна своя природен газ по Трансанадолския и Трансадриатическия газопровод. С изграждането на повече компресорни станции Баку ще увеличи доставките си на гориво за Европа от 16 на 26 милиарда кубически метра годишно. Въпреки че това е много добра новина за Азербайджан, тези обеми все още ще са капка в морето, защото Европа трябва да намери отнякъде 160 милиарда кубически метра втечнен природен газ годишно.

Заместването на източниците на енергийни доставки за Европа се усложнява допълнително от поведението на Русия, която демонстрира готовност да засили атаките срещу енергийната инфраструктура. В бъдеще Кремъл може да продължи да предизвиква смущения в енергийните потоци по света. Макар и малко вероятно, предвид намаляващото влияние на Русия, Кремъл все пак би могъл напълно да прекрати доставките на газ за Европа. Пълното прекратяване на доставките за Европа би я лишило от важен източник на приходи и би увеличило зависимостта ѝ от Китай. Разширяването на доставките на руски газ до планирания газов хъб в Турция може да увеличи зависимостта на Москва от Анкара, но също така ще засили руско-турските връзки с техния потенциален антизападен вектор.

Фактът, че страните от Г-7 настояват за ценови таван на руския износ на петрол, вероятно ще принуди Москва да се обърне към нелегалните пазари. Кремъл може да избегне санкциите, като се възползва от връзките си с незаконни пазари или други второстепенни играчи в глобалния Юг, но това едва ли ще му помогне да компенсира разпадането на търговските отношения с Европа. Вече има прецеденти за това, тъй като руските петролни и газови компании многократно са се крили зад подставени лица, които не са били санкционирани или са осъществявали дейност чрез трети държави. Освен това Русия може да използва сложни схеми за прехвърляне на енергоносители от кораб на кораб, както и сложни маршрути на плаване, за да продължи да доставя енергия на Европа, прикривайки се зад фасадата на добросъвестни компании.

Други държави, които искат да се възползват от антируските санкции, също ще се стремят да участват, като сред тях вероятно ще бъдат Индия, Турция, Катар и Саудитска Арабия. Иран, който вече е подложен на санкции, вероятно ще играе важна роля, като улеснява незаконните доставки на петрол чрез различни свои дъщерни дружества. Всичко това, взето заедно, представлява реална заплаха за ефективността на режима на санкции.

Дори ако зимните температури са над климатичните норми, Европа трябва да реши енергийните си проблеми заедно, като насърчава технологичния напредък и продуктивния диалог на национално и блоково равнище. Наскоро германският канцлер Олаф Шолц постигна компромис между социалдемократите и Зелените, според който две от трите оставащи атомни електроцентрали в Германия ще продължат да работят до средата на април. Въпреки това силната зависимост на страната от руския газ (до 55% през 2021 г.) и ангажиментът ѝ за постепенно преустановяване на използването на ядрена енергия би трябвало да оправдаят диверсификацията на източниците на доставки. Сега от това страдат европейски енергийни компании като Centrica, Fortum, Uniper и EDF.

Сделката може лесно да включва ядрената енергия, от която Германия получава само 6% от енергията си. Новата ядрена технология включва изграждането на малки модулни реактори, в които вече инвестират известни личности като Бил Гейтс.

Разделението между крайната десница и крайната левица в Европа ще повлияе на всеки опит за оптимизиране на сигурността и ефективността на енергийната система. Крайнодесни политически партии, особено във Франция и Германия, твърдят, че ядрената енергия е опасна, въпреки че тя играе важна роля за премахване на зависимостта от Русия. Френската антиатлантическа лява политическа коалиция, ръководена от Жан-Люк Меланшон, лобира за строги ограничения на ядрената енергия, въпреки че страната произвежда 70% от електроенергията си именно от ядрен синтез.

Докато САЩ правят всичко възможно да помогнат на Украйна и да осигурят втечнен природен газ и въглища за Европа в отговор на действията на Русия, ЕС трябва да се обърне навътре към себе си, за да прекъсне колективно зависимостта си от руската енергия и да преосмисли политиката си срещу ядрената енергия, тъй като именно те предизвикаха днешното фиаско. Слънчевата и вятърната енергия не са панацея, защото все още няма начин да се съхрани. Разбира се, такива технологии ще се появят, но това определено ще отнеме няколко десетилетия. Въпреки че възстановяването на ядрената енергетика и разширяването на мрежата от терминали за втечнен природен газ може да разтревожи някои, алтернативните сценарии за сигурност, особено тези, при които Русия и Китай придобиват още по-голямо влияние, са далеч по-мрачни. Европа се нуждае от силни лидери, разумни и балансирани енергийни политики и значителни инвестиции в модернизацията на енергийния сектор, които да направят електричеството достъпно и доставките да бъдат непрекъснати. Преди всичко Европа трябва да се отърве от енергийната и икономическата си зависимост от враждебни сили. /БГНЕС

------------

Д-р Ариел Коен е старши научен сътрудник в Евразийския център на Атлантическия съвет и член на Съвета за международни отношения. Той е признат авторитет в областта на международната сигурност и енергийната политика, както и водещ експерт по Русия, Евразия и Близкия изток. Д-р Коен е и старши научен сътрудник в Международния център за данъци и инвестиции (ITIC), където ръководи Програмата за енергетика, растеж и сигурност (EGS). Неговият анализ е публикуван във „Форбс“.