Общата картина, която се очертава от социологическите проучвания, е слаба двупартийност, като сборът от процентите на водещи партии е по-нисък от предишните години. Проучванията показват, че Нова демокрация (НД) е водеща, следвана от СИРИЗА. Също така поради редица различни фактори, като например това, че избирателната система е проста аналогова, железопътната трагедия на "Темпи" и общото управление на НД, се наблюдава преливане на гласове към по-малките партии. Както показват последните социологически проучвания, ПАСОК е на трето място, Комунистическата партия на Гърция е на четвърто, МеРА 25 е на пето, а „Гръцко решение“ е на шесто. Така че по същество 6-те партии, които вече са в парламента, изглежда ще продължат да бъдат там и след изборите.
Това заяви специално за БГНЕС гръцкият политически анализатор Мария Караклиуми от социологическата агенция RASS относно нагласите в Гърция, според социологическите проучвания, преди изборите на 21 май.
Анализаторът коментира не само нагласите за гласуване и статистиката на всяка партия, но и поведението на гръцките граждани при гласуване.
На въпрос относно възможността за еднопартийно правителство на водещата партия НД, Караклиуми обясни, че на този етап това е неприложимо, тъй като действащата аналогова система изисква за сформиране на мнозинство необходимият процент гласували за дадена партия да бъде около 43%. Какъв точно ще бъде този процент зависи от броя на партиите, които няма да успеят да преодолеят бариерата от 3% за влизане в парламента.
По въпроса за мотивите на гражданите да гласуват анализаторът заяви категорично, че на тези избори гласоподавателите са деморализирани и недоволни от политическата ситуация в Гърция. В тези изборни цикли няма позитивни послания и "най-добри" кандидати и изглежда, че има нагласа или да се "накаже" НД, като се гласува за по-малки партии, или да се прояви ограничено търпение към НД. Тя подчерта също, че е много важно да се види процентът на негласувалите, тъй като се очаква той да бъде висок. Процентът на несигурните гласоподаватели е малко по-висок от този през 2019 г. - около 12-13%.
Що се отнася до младите избиратели и техните предпочитания в посланията и симпатиите към определени партии, тя уточни, че поради пълния мандат от 4 години ще гласуват едновременно 4 поколения, а броят на гласувалите за първи път през този изборен цикъл ще бъде 430 000, като най-младите сред тях са родени през 2006 г. Въпросите, които интересуват младите поколения до 34-годишна възраст, са тези за околната среда, правата на човека и приобщаването, които не присъстват забележимо в програмите на партиите. Това, в комбинация с факта, че по закон минималната възраст за гласуване в Гърция е 17 години, но участието в политическия процес започва едва след като лицето навърши поне 25 години, води до усещането, че политическата система иска младите хора като гласоподаватели, но не и като активни участници, и по този начин отблъсква младите хора от избирателната секция.
Партията, която се доближава най-много до по-младите гласоподаватели на възраст до 34 години, е СИРИЗА, предимно сред групата от 25 до 34 години, като разликата във възрастовия диапазон 17-24 години е по-малка. Групата във възрастовия диапазон 25-34 г. е особено важна за разглеждане, тъй като тя представлява хората, които вече са на пазара на труда и са завършили образованието си, и следователно имат различни стимули за гласуване.
По повод гласуването за крайнодясната партия на Илиас Касидиарис, осъден престъпник и организатор на неонацистката група "Златна зора", Мария Караклиуми заяви, че след блокирането ѝ на изборите е малко вероятно тези гласове да се влеят в някоя от водещите партии. Причината за това е, че половината от избирателите са били мотивирани от антисистемно чувство и желание за разклащане на политическата система, поради което тези гласове ще се влеят в по-малки, критични към правителството партии, като "Гръцко решение" и дори в леви партии като "Курс на свободата". Тя каза също, че другите блокирани крайно десни партии като „Патриотичен съюз“ и „Родина“, не са натрупали достатъчно значими проценти и затова няма данни за „заблудените гласоподаватели“.
Относно посоката на центристкия вот анализаторът заяви, че центристите изглежда ще се насочат предимно към НД, както се случи през 2019 г. Това обаче се дължи на одобрение на Кириакос Мицотакис. Центристките гласове са критични към неговия начин на управление и имат оплаквания заради скандала с подслушването и блокирането на партията на Касидиарис по начина, по който това се случи. Всъщност изборът на центристки настроените гласоподаватели между Мицотакис и Ципрас ще бъде избор за по-малкото зло.
По въпроса за еднопартийните или коалиционните правителства като предпочитание на гласоподавателите анализаторът каза, че около 30 % от тях предпочитат еднопартийни правителства, а значителен процент заявяват, че предпочитат коалиционно правителство, въпреки че това не означава, че не биха гласували за партия, която се стреми към еднопартийно управление.
По темата ПАСОК Мария Караклиуми е на мнение, че партията е спечелила гласоподаватели основно от СИРИЗА и по-малко от НД, и макар да е трета, изглежда, че напоследък губи позиции, особено в големите градски центрове като Атина. По този начин е възможно тя да загуби третото място от Комунистическата партия на Гърция, която се движи във възходяща траектория.
Относно причината Комунистическа партия, която е опора на гръцката политика и винаги е в парламента, да набира все по-голяма популярност за предстоящите избори, тя заяви, че това се дължи на модернизацията в нейната реторика и подход към комуникацията - не само чрез синдикати, но и чрез различни, по-непринудени и по-достъпни канали за комуникация. Освен това сред нейните членове има нови, не чисто политически лица, което, заедно с цялостната политическа ситуация, изглежда изпраща послание, че гласуването за комунистическата партия е и по-благоразумно.
Относно партията "Гръцко решение", в която напоследък се наблюдава голяма вътрешна ерозия, беше направена прогнозата, че изборният ѝ вероятно няма да бъде засегнат твърде много от това, а по-скоро, че поради нейната малобройност избирателите обикновено я подкрепят заради нейния лидер.
Ако обобщим ситуацията на предстоящите избори в Гърция, изглежда че гласоподавателите и особено центристите, които са "царедворците" на гръцката политическа система, не възнаграждават политиците за техните способните, а гласуват за по-малкото зло. Поради множество причини изглежда, че еднопартийно правителство е малко вероятно. В този изборен цикъл ще има и негласували поради недоволство, както и немотивирано младо електорално тяло. /БГНЕС
----------
Мария Караклиуми, Политически Анализатор за RASS
Мария Караклиуми е учила статистика в Икономическия университет в Атина и математика в Тринити Колидж в Дъблин. Участвала е в следдипломни програми за количествени политически науки в университета в Есекс и европейски въпроси в университета "Пантион" в Атина. Специализирала е в областта на извадките и методите за изследване на общественото мнение в университета в Мичиган. Работила е и като заместник-областен управител на южния сектор на Атина през периода 2011-2014.