"Живея втори живот и съм убеден, че този инцидент предначерта моя път. Преди катастрофата бях много див. Пораснах по-бързо, но е за добро. В момента съм доста уравновесен, станах по-спокоен. Това със сигурност ми е помогнало и в спорта", разкрива най-добрият ни скиор в момента Алберт Попов в ексклузивно интервю за БГНЕС.

През ноември 2015 година, едва на 18, след само един старт за Световната купа, той оцелява по чудо в жесток инцидент. Колата, в която пътува заедно с двама треньори, пада в пропаст в Зьолден, а главният селекционер на националите Драго Грубелник губи живота си. Самият Алберт претърпява операция на глезена, а след това и на лявата скула.

"Сещам се за случилото се. Последният ми старт беше в Гургл, курорт, който е от другата страна на Зьолден. Често пътят ми е свързан с този регион и няма как да не се връщам назад. Минаха 10 години, времето лети. Ужасен инцидент, замина си един страхотен човек, което е най-тъжното от цялата ситуация", разказва още той.

Попов продължава да поддържа връзка със семейството на починалия Грубелник: "Не си пишем много редовно, но когато постигна добър резултат, те ми пращат поздравителни съобщения, аз им връщам".

По-малко от три години след инцидента, Попов се завръща в елита на световните ски, за да постигне исторически за България успехи. Сега той се готви за ново голямо предизвикателство - Олимпиадата в Милано-Кортина. А, Италия определено му носи късмет.

"Още от дете там са ми най-добрите класирания. Печелил съм трофея "Тополино", от надпреварата, която се води Световно първенство за деца. Италианците правят много хубави писти, твърди, и ми пасват. В Мадона трасето също е много добро, казваме му спринтово. Късо е и се реди врата до врата. Там спечелих първата си победа за Световната купа", поглежда с надежда към бъдещето Алберт.

Алпиецът ни обаче още не е стъпвал на олимпийското трасе в Кортина.

"Не веднъж съм показвал, че на писти, на които не съм карал преди, тогава се представям успешно. Така беше в САЩ, където станах трети в старт за Световната купа. Не знаех дали е стръмна, равна...За пръв път участвах там и се качих на подиума. Същото беше и в Кицбюел, когато стартира моята кариера, класирах се девети, след това в Шладминг станах шести. Това бяха отново първи спускания за мен на тези писти. Професионалните скиори сме достатъчно подготвени, за да можем, каквото и да е трасето, ние да се напаснем към него", спокоен е Попов.

На предходната Олимпиада в Китай българинът се нареди девети в слалома, като само 36 стотни от секундата го отделиха от медалите. Преди няколко дни вицепрезидентът на Българската федерация Георги Бобев обяви, че този път целта е шесто място.

"Няма да говоря за класирания. Разбира се, че очаквам най-доброто. Никога не заставам на старта примирен, че днес ще стана пети или шести, старая се да съм най-бързият. Дай Боже, да съм здрав и в състезанията преди Олимпиадата да имам успехи. Това ще ми даде увереност, нещо, което се случи в Китай. Спомням си, че тогава бях толкова уверен и знаех, че няма какво да ме бутне. Показах го с тези 32 стотни, които не ми стигнаха да спечеля медал. Въпреки всичко, бях страшно доволен от деветото място", искрен е Алберт.

След като през мината година постигна най-големия си успех - първото място в Мадона ди Кампильо, той е убеден, че настоящият му сезон може да бъде още по-успешен: "Година след година се опитвам да надскачам себе си. Пожелавам си да съм здрав и едни консистентни класирания в топ 10. А, там, където нещата ми паснат - терен и трасе, да мога да натискам и за подиум".

Попов разкрива още, че в началото на кариерата си е пробвал различни ритуали преди състезания.

"Когато видиш, че не ти помагат, спираш да ги правиш. Доста спортисти са се опитвали, включително и аз. С едни и същи чорапи и т.н. Сега слушам музика преди старт, за да може да ме вкара в емоцията, в която искам да съм", казва той.

Алберт е горд татко на 2-годишната Кая. 

"Като по-малка беше по-лесно. Тогава я водех по състезания, сега вече ходи на детска градина. А, и не виждам смисъл да я взема с мен на лагер и да я затворя в хотелската стая. Затова предпочитам да я оставя в детска среда, да расте щастлива и да се забавлява. Гледа по телевизията и вика за мен: "Давай, тати!". После се чуваме, разбира се. Тя не познава човек, който да не кара ски. Самата Кая се качи на ски, много й хареса. Повечето деца искат да си махат каската, обувките, докато тя ми се кара, когато й ги свалям. Ще видим какво ще стане, но със сигурност ще се занимава с много спортове", споделя ни той за финал. | БГНЕС