Актьорът и режисьор Ивайло Христов - завоювал отдавна своето място в сърцата на българската публика, проследила ролите му в киното, на театралната сцена, режисьорските му творби, ще бъде удостоен с Наградата на София на 30-ия София Филм Фест.

Българският актьор е и любим преподавател, ментор и приятел за няколко поколения възпитаници на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ - академия, която самият той е завършил в класа на проф. Сашо Стоянов.

С дългогодишна кариера, изградена с последователност, художествена смелост и гражданска позиция, Ивайло Христов очарова зрителите с характерния си фин психологизъм и силно присъствие.

"С житейското помъдряване и натрупан опит почти неизбежно се появи и изкушението за авторство. Заклет читател и син на учителка по литература, майстор на лакардиите и шегите, които обаче сипе пестеливо – как да не пожелае да разкаже историите си? Ръководител на класове в НАТФИЗ и сам чувствително попиващ от околните с умение за импровизация – как да не поиска да управлява процеса? И Ивайло Христов се обърна към режисурата, предизвикателство за умните актьори, и към препъникамъка на сценаристиката, които преодоля с лекота, топлота и усмивка, без да спестява социалните нотки във филмите си – първо с „Емигранти“, 2002 (заедно и по сценарий на Людмил Тодоров), после вече самостоятелно с „Приятелите ме наричат Чичо“, 2006; „Стъпки в пясъка“, 2010; „Каръци“, 2015; „Страх“, 2021; и „Любоф“, 2025. Не направи грешката да поеме главните роли в авторските си филми, опря се основно на черно-бялото изображение и умела операторска работа (Емил Христов, сега и Орлин Руевски), интегрира свои и чужди талантливи студенти и алумни. Така Ивайло Христов умело дирижира набор от теми и емоции, близки и познати на съвременника ни - миграция, неадаптивност, периферност, копнеж, неосъщественост. Те обаче неизменно откликват в сърцето заради простичкото си, но непренебрежимо достойнство – хуманност. С любов и нежност към герои и публика, подправени с щипка незлоблив хумор", пише киноведа Петя Александрова в специално подготвения текст за 30-ия София Филм Фест. | БГНЕС