Ако човек се разхожда в планината или в райони, където живее Кафява мечка, винаги трябва да има предвид, че е възможна среща с животното. Това предупреждава изследователят Райчо Гънчев, който от години изучава поведението и опазването на вида в България.

По думите му пролетта е период, в който рискът от подобни срещи е по-голям, защото мечките излизат от зимен сън и започват активно да се придвижват.

„Особено сега, когато те стават от зимния си сън, мечките чувстват глад и имат необходимост от по-дълги придвижвания. А след около месец започва и брачният сезон, когато стават още по-активни“, обяснява той.

Срещата отдалеч не е опасна

Според Гънчев, ако човек види мечка от голямо разстояние, обикновено няма повод за тревога. „Когато срещата е отдалече, тя не е опасна. Проблем може да възникне, ако поради характера на терена, гъста растителност или други причини се озовете на късо разстояние от животното – в така наречената критична дистанция“, казва изследователят.

Най-добрата защита е да се „самооповестяваме“

Един от най-важните съвети е хората да дават сигнал за присъствието си още преди евентуална среща. „Когато човек се движи в такива пространства, трябва да се самооповестява – да говори, да подсвирква, дори да носи свирка на врата си. Някои пускат силен звук или музика от телефона. Хищникът отдалече чува, усеща и подушва човека и обикновено се отдалечава“, обяснява Гънчев.

Той подчертава, че мечката по природа не търси контакт с хора. „Мечката не търси среща с човека. Тя се пази от него и това поведение ѝ е заложено още от малка, когато майката я възпитава“, казва изследователят.

Без бягане и резки движения

Ако все пак се стигне до близка среща, най-важно е човек да не изпада в паника. „Трябва да се запази спокойствие. Не бива да се правят резки движения, да се бяга, да се крещи или да се хвърлят камъни и пръчки“, предупреждава Гънчев. По думите му подобни действия могат да имат обратен ефект. „Мечката не се плаши от това. Напротив – подобно поведение може да я възбуди и да провокира реакция от нейна страна“, казва той.

Как се прогонва мечка край населени места

Когато мечки се приближат до населени места, причината обикновено е търсенето на храна. „Мечката се привлича от хранителни източници – плодни дървета, пчелини, мирис на животни. В селскостопанските райони това може да са овце, крави или прасета“, обяснява изследователят. За прогонването ѝ най-често се използват звукови и визуални средства. „Подплашването става със звуков ефект – пиратки, шумящи предмети, дрънчащи съоръжения или платове с миризма, които се движат от вятъра. С времето обаче мечката свиква с тези сигнали, защото е интелигентно животно“, казва той. Според Гънчев по-сериозни действия могат да предприемат само специално обучени екипи.

Промените в законодателството

Изследователят припомня и промени в законодателството, свързани с управлението на популацията. „Преди повече от 20 години мечката беше извадена от Закона за лова и опазване на дивеча и премина към Закона за биологичното разнообразие“, обяснява той. Така управлението на популацията е преминало под контрола на институции към Министерство на околната среда и водите. „Оттогава ловните и горските служби вече нямат пряко отношение към управлението на вида“, допълва Гънчев.

Според него темата за опазването и управлението на популацията на кафявата мечка остава сложна и изисква сериозна експертиза и ресурси.IБГНЕС