Българската академия на науките отбеляза тържествено 24 май Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност с тържествено събрание, предаде репортер на БГНЕС.

24 май е най-хубавият празник за България, заяви пред БГНЕС председателят на Българската академия на науките (БАН) акад. Юлиан Ревалски.

Той призова да не забравяме, че създаването на азбуката е един огромен принос на България към световната култура. „Ние IX век сме дали третия език в Европа – след гръцкия и латинския“, добави той и подчерта, че с по-голямо постижение от това трудно може един народ да се похвали, че е дал на света“, каза председателят на БАН.

По думите му езикът ни дава възможност първо да повдигнем ролята на образованието, което помага за просперитета на цялото общество. „Помага ни да извършваме научни изследвания на високо ниво, които ни приобщават също така в световната наука, към световната култура и ни дава възможност да предадем всичко, което сме научили ние, на тези, които идват след нас“, заключи акад. Ревалски.

В словото си по случай празника писателят Георги Господинов подчерта, че съществуващите предизвикателства днес могат да бъдат преодолени само с всеобщите усилия на науките и изкуствата. „Това е бъдещето. Така както достиженията на квантовата физика в един момент опират до границите на метафизиката и философията“, добави той.

Писателят посочи, че разказваме, за да държим целостта на света и за да внесем смисъл в това, което се случва с него и с нас. „По същата причина четем книги, преподаваме, правим опити и ги описваме. Всичко това с невидимата помощ на езика, който празнуваме днес“, каза Господинов.

Той припомни, че БАН започва своята история преди 150 години именно като книжовно дружество, защото езикът е книжовността има място за всички. Според него празникът е и за това, за да си кажем едно-две непразнични неща.

„Живеем в счупено време. Едно от най-счупените неща е разговорът между нас. Разпадите в едно общество тръгват от разпадите в общуването вътре в него. Общуване и общество не са случайно близки“, посочи писателят.

Господинов заяви, че конспиративните теории са обидни за разума, а речта на омразата, която дехуманизира човека, е сред най-опасните катаклизми днес. Той ги сравни с войните, които се водят и с климатичния апокалипсис.

„Направени сме от това, което изричаме. И ако 100 пъти изречеш нож, ножът ще се появи в ръка“, добави той.

Георги Господинов припомни, че най-големите трагедии на човечеството са започнали именно с дехуманизиращ език. „Когато през думите извадиш другия от човешкия род, можеш да правиш каквото си искаш. На това разчитат най-опасните идеологии. Обезчовечаването на човека започва с обезчовечаване на езика за него“, предупреди писателят. /БГНЕС