Хоровото изкуство остава едно от най-устойчивите и същевременно най-предизвикателни направления в музикалната култура днес. В интервю за БГНЕС академик маестро Валентин Бобевски очерта както силните страни на българската хоровa традиция, така и проблемите пред нейното развитие в съвременната среда.

По думите му, хоровото пеене е не просто форма на изкуство, а културен феномен, който възпитава дисциплина, естетика и усещане за общност. „Хорът не е сбор от индивидуалности, а жив организъм, в който всеки глас има значение, но най-важно е общото звучене“, подчерта той. 

„Музиката беше моят път още от дете“ 

Още от ранно детство Валентин Бобевски носи силна „закваска“ в музиката. „Баща ми, Асен Бобевски, беше хорист в хор ‚Гусла‘, редом до великия бас Борис Христов, а по-късно солист в мандолинен оркестър към Културния дом ‚Възраждане‘,“ спомня си маестро Бобевски.

„Пътувахме из цяла България и баща ми ме водеше със себе си още когато бях на 6–7 години. Това естествено събуди интереса ми към музиката“, сподели той.

На осем започва да свири на пиано и постепенно се изявява като млад музикант. „Музиката просто ме завладя. Родителите ми също пееха – бяха прекрасен дует с китари още преди да се оженят. Имаше и друга възможност да стана лекар като моя вуйчо проф. Иван Найденов, но аз вече бях избрал музиката“, разказа маестро Бобевски. 

Между сцената и казармата 

Музиката го следва и през ученическите години. В последната гимназиална година баща му го завежда при диригента Асен Димитров, ръководител на хор „Гусла“. „Той ме хареса и каза – баритон на четвъртия ред, там най-отзад“ спомня си акад. Бобевски.

Следва военната служба, където свири в естраден оркестър – на акордеон и понякога на барабани. Именно там идва и първият досег с дирижирането. „Капелмайсторът ми каза: ‚Ще се научиш да дирижираш.‘ Подготвих се и на един републикански военен фестивал в София спечелихме първа награда, без да имам никаква правоспособност за дирижиране. Това беше решаващ момент за мен“, добави маестро Бобевски. 

Създаването на хорове – от ентусиазъм към върхове 

Ентусиазмът му към хоровото изкуство се проявява в създаването на различни състави. „Особено скъп ми е Видинският детски хор, който създадох от нищото към Пионерския дом. За шест години той достигна изключително високо ниво и получи диплом за големи постижения. Това за мен е една голяма радост“, разказа диригентът.

Същото важи и за „Боян Чонос“ – хор от над 130 души, който е вдигал зала „България“ на крака.

Германия – среща с традицията на великите 

Специализацията в Германия обогатява хорова култура и разширява кръгозора на маестро Бобевски. „Германия е родината на Бетовен, Брамс, Бах, Хендел, Моцарт и др. Много ме обогати. Посетих Лайпциг, Дрезден, Ваймар. Във Ваймар дори седнах и свирих на рояла на Ференц Лист в неговия дом-музей.“

„Имах това щастие да меря силите с немските хорове с ‚Гусла‘ и ‚Света София‘“ и да ги победя, добави той с гордост. 

Хоровете – живот, отдаден на музиката 

През десетилетията на своята кариера акад. Бобевски работи с множество състави. „Всеки хор е оставил отпечатък в мен. Обичал съм ги всички – дори малките групички, с които започвах като студент“, каза той.

Върховете са Младежкият мъжки хор в София, хор „Гусла“, видинските „Боян Чонос“ и детският хор. Особено място заема и мъжкият хор „Славия“, който ръководи 30 години. Това е единственият по рода си спортен хор в света.

Често преглежда снимките си и осъзнава: „Понякога се чудя от това ли е било най-важното в живота ми или да си гледам удоволствието. Но оказа се, че най-добре е да ги гледам.“

Любовта към хората и музиката остава основният му двигател. „За мен и моите хорове са написани около 240 произведения. Спечелили сме над 50 награди, много от тях международни. Това е голямо удовлетворение“, заяви маестрото.

 Международно признание и цената на успеха 

Кариерата му е белязана от десетки международни отличия. Сред най-значимите той открои наградата от конкурса Let the People Sing на BBC: „Взехме първа награда категорично“.

Зад успеха обаче стоят и абсурдни моменти от епохата, включително ситуация, в която му е отказано лично да получи наградата по политически причини. Самият той я определя като „куриоз на глупостите български“.

 Днес и утре – тревога и надежда 

Днес българското хорово изкуство среща сериозни трудности. „За мен нещата никак не са добре. Всички хорове в България са на самоиздръжка на членски внос. Някога имаше фестивали, съревнования, дори средства за развитие. Сега почти всичко се прави от любов към музиката. Например моите пианистки на ‚Гусла‘ и ‚Света София‘ работят без пари. Работят заради хористите и заради мен,“ обясни маестро Бобевски.

Въпреки трудностите, той остава с надежда: „Хоровото изкуство е безкрайно красиво. Химнът на Европа е ‚Ода на радостта‘ и се пее от хористи. Казвам всичко това с известна тъга, но и с надежда, че ще се намери път за по-добро бъдеще“.

 Българският глас като световно явление 

Акад. Бобевски се възхищава на българския талант. „Показали сме на света, че малка България има прекрасни певци“, каза той.

Маестрото свърза тази традиция с имена като Райна Кабаиванска и Гена Димитрова, подчертавайки, че българската вокална школа има разпознаваемо и ценено звучене. І БГНЕС

------

Академик маестро Валентин Бобевски е носител на множество български и международни награди и отличия. Ето някои от тях: 1.Орден Св. Св. Кирил и Методий- 1 степен; 2.Орден на труда златен; 3.Заслужил артист; 4.Златно перо; 5.Почетен гражданин на София; 6.Кристална лира на СБМТД; 7. Почетен председател на Българския хоров съюз; 8.Златен век-Огърлие на МК; 9. Златен медал "Нека пеят народите" - Би Би Си; 11. Златен медал "Д-р Петър Берон"; 12.Златен плакет на БАНИ, 13. Лауреат на наградата, "Бела Барток"; Повече от 50 първи награди на национални и международни конкурси и фестивали на 4 континента и мн. др.