"Не вярвам, че можем да променим света, но можем да променяме световете на отделните хора, на нашите зрители", заяви днес Агнешка Холанд, която бе удостоена с почетната научна степен "Доктор хонорис кауза" на НАТФИЗ, предаде репортер на БГНЕС.

Световноизвестният кинорежисьор и сценарист е една от най-значимите фигури в съвременното европейско кино.

"Това, което след Втората световна война ни се струваше като постижение - разширяването, демокрацията, създаването на нови правила в света и което се разшири още повече след '89-та година в Източна и Централна Европа, сега преживява още по-голяма криза, отколкото кризата на киното", каза в словото си в академията за театрално и филмово изкуство Холанд, която е в София като специален гост на фестивала Синелибри.

"Не вярвам, че можем да променим света, но можем да променяме световете на отделните хора, на нашите зрители. Трябва да имаме визия и да гледаме много по-далеч от появата на следващия филмов фестивал или появата на следващия филм. Трябва да имаме смелостта да представяме филми, които може да са трудни, болезнени и може ни струват кариерата като творци. Трябва разбира се и смело да експериментираме, за да отваряме хоризонтите на киноизкуството", каза още Агнешка Холанд пред бъдещите кинотворци в София.

Холанд отбеляза навлизането на изкуствения интелект в киноиндустрията и развитието на стрийминг платформите: "Истината е, че бъдещето на киното зависи от вашето поколение", обърна се световноизвестният кинорежисьор и сценарист към студентите в НАТФИЗ.

БГНЕС припомня, че родената през 1948-ма година във Варшава Агнешка Холанд има над 60 награди и повече от 70 номинации от престижни фестивали като Берлинале, Венецианския кинофестивал, Европейските филмови награди и Камеримаж. 

Холанд е работила с някои от най-известните имена в полското кино като Кшиштоф Зануси и Анджей Вайда. Международна известност ѝ носи филмът „Европа, Европа“ (1990), базиран на автобиографията на Соломон Перел – млад евреин, който оцелява през Холокоста, представяйки се за германец. Филмът печели наградата „Златен глобус“ за най-добър чуждоезичен филм и получава номинация за „Оскар“ за най-добър оригинален сценарий.

През 2011 г. Холанд режисира „В мрака”, разказващ за поляк, който укрива еврейско семейство в канализацията на Лвов по време на Втората световна война. Лентата получава номинация за „Оскар“.

Сред другите отличени творби на Агнешка Холанд са филмът „Провинциални актьори“, който получава наградата на ФИПРЕССИ на кинофестивала в Кан през 1978 г., както и „Треска“ – номиниран за „Златна мечка“ в Берлин през 1981 г. През 1986 г. „Горчива реколта“ е номиниран за „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм, а през 2006 г. филмът ѝ „Партитурите на Бетовен“ с участието на Ед Харис е обявен за най-добър филм на фестивала в Сан Себастиан. През 2002 г. филмът „Джули си отива у дома“ получава номинация за „Златен лъв“ във Венеция.

Агнешка Холанд има и значим принос към съвременната телевизионна продукция. Работила е по известни сериали като „The Wire“, „Treme“, „The Killing“, „House of Cards“, както и по минисериали като „Burning Bush“ за HBO и „Rosemary’s Baby“ за NBC. През 2010 г. е номинирана за наградата „Еми“ за работата си по първия епизод на „Treme“.

Агнешка Холанд е тазгодишният носител на почетната награда на Синелибри за цялостно творчество, а филмът ѝ „Франц“ бе представен пред българската публика. І БГНЕС